Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Здравей, малката ми. Да ни извини милата мис Дъмуинкъл, но сестра ти и аз трябва да поговорим с теб.

— Не може ли и Хариет да остане? — попита Лоти, която чак сега започна да разбира колко ще се чувства самотна без приятелката си. Хейдън настояваше непосредствено след сватбата, още утре следобед, да заминат за Корнуол.

— Това касае само теб — отговори Лора и хвърли многозначителен поглед към Даяна.

Лоти любопитно чакаше и мълчеше, а двамата лакеи изведоха Хариет. След като внимателно затвори вратата, Лора седна от едната й страна на леглото, а Даяна — от другата.

Даяна хвана Лоти за ръката, въздъхна дълбоко и започна да обяснява:

— Сестра ти и аз смятаме, че трябва да споделим с теб нещо важно и че сме длъжни да те подготвим за това, което ще се случи през следващите дни…

— … и нощи — добави Лора и се изчерви.

— Да, и нощи — продължи Даяна.

Лоти неспокойно загледа ту едната, ту другата. Може би още не е късно да се скрие под възглавниците и да се направи на заспала.

Даяна стисна толкова силно ръката й, че кокалчетата изпукаха.

— Както навярно знаеш, жената има едно най-благородно и най-хубаво задължение към съпруга си.

— А това задължение е най-сладко в радостния момент на сватбената нощ — добави Лора и долната й устна се разтрепери.

Даяна й хвърли предупредителен поглед.

— Тогава настъпва дългоочакваният момент, когато… влечението между мъжа и жената… — тя млъкна при тази дума и непоклатимото й досега самообладание започна да се разпада, — намира телесен израз.

— И по този начин нежното начало на един живот става… пълен с взаимно уважение, преданост и щ-щ-щастие.

Последната дума беше произнесена толкова дълго, че прозвуча като стон, а Лора прегърна Лоти и се обля в сълзи.

— За бога, Лора, престани. — Даяна сама изтриваше сълзите си с кърпичка. — Ще уплашиш до смърт бедното дете.

— Е-е — промърмори Лоти примирително, улови Даяна да ръка и погали меката коса на сестра си. — Наистина не е необходимо да ми обяснявате за плътската любов: забравяте, че съм отраснала сред овцете на село.

Лоти знаеше, че сестра й, както и леля й, добре осъзнаваха колко различни бяха техните сватби от тази на Лоти. И двете бяха дарени от бога със съпрузи, които им донесоха лукс, какъвто никога сами не биха имали. Вместо това от нея се очакваше доброволно да отиде в леглото на един непознат — мъж, който беше принуден да се ожени за нея, също така непознатата, и за който може би удоволствието стоеше пред нежността. Мисълта за Хейдън събуди у нея едно тъмно влечение, което я плашеше повече дори и от образа на маркиза-убиец.

Даяна изтри последните сълзи от очите си и на лицето й се изписа решителност.

— Има неща, които не се научават от животните, мила моя. Неща, които могат да подчинят на волята ти и най-непокорния мъж.

Заинтересувана, Лоти се обърна и се заслуша във всяка дума на леля си. Лора вдигна рязко глава, толкова шокирана, че сълзите й спряха след едно задавено изхълцване.

— Даяна, навярно нямаш предвид…

— Напротив. След като Лоти трябва да влезе във вражеския лагер, трябва да бъде добре въоръжена. И ти, и аз знаем с кои оръжия трябва да я въоръжим.

Ако се съдеше по потиснатото настроение в Девънбрук Хаус през следващия следобед, можеше да се помисли, че обитателите са се събрали на погребение, а не на сватба.

Лора и Даяна се бяха притиснали плътно една до друга с готови носни кърпички, а стойките им бяха също така застинали, както и лицата им.

За да не бъде облечена в черно, както предлагаха скандалните вестници, булката беше в розово. Нямаше време да викат шивачка, затова Лора и Даяна се справиха сами, като се спряха на една нежнорозова сатенена рокля с наметка от дантела в цвят слонова кост, която измъкнаха от собствените си гардероби. За да спре треперенето, булката стискаше в двете си ръце букет от тъмносини хиацинти, които Куки беше набрала от градината в задния двор. Сълзите на Куки още блестяха като роса върху цветята.

Лоти за малко не изпусна букета, когато Хейдън Сент Клер се появи на вратата. Придружаваше го висок, слаб господин, чиято модно подстригана коса беше повече сребърна, отколкото златна.

Когато мъжете заеха местата си пред мраморната камина, която щеше да послужи за олтар, непознатият я изгледа нахално и като че ли й намигна. Това стана толкова неочаквано, че Лоти почти беше склонна да му отговори, когато се сети, че трябва да го изгледа строго под мрачно и сбърчено чело. Би било скандално, ако младоженецът остане с впечатлението, че булката флиртува под носа му. Трябваше да пристигне жива в Корнуол. Представи си опечаленото си семейството, ридаещо при лошата новина за трагичната й гибел, причинена от заплитането на шлейфа й в колелата на каретата.