Тереза Медейрос - Скандална нощ

Стърлинг излезе от салона с изтощено лице.

— Как така я няма! — извика той. — Не може да изчезне. Преди няколко часа я изпратих да си легне.

Куки го следваше обляна в сълзи.

— Леглото й е празно, ваша светлост. И никой не е спал в него.

Лора изтича срещу него.

— Мислиш ли, че е избягала? Навярно се е уплашила да не би да я принудим да се омъжи за това чудовище.

Лоти почувства как мускулите на Хейдън се стегнаха. Докато измисляше нещо умно, върху което да се съсредоточи, Адисън излезе от библиотеката. В ръката си държеше продълговата кутия от лакиран махагон.

Слугата спря пред Стърлинг и отдаде чест. В лицето му се отразяваше важността на задачата.

— Пистолетите ви, ваша светлост. Току-що смазани и заредени.

— Навярно трябва да се махнем от тук — прошепна Лоти и задърпа Хейдън към вратата. — Моментът не е подходящ да съобщим радостната новина.

— Точно обратното! — прошепна Хейдън. — Вашият настойник се нуждае спешно от малко радост. — И докато Лоти се мъчеше да го отклони, той я улови за ръката и тръгна с нея през залата.

Предупреден от покашлянето на Куки, Стърлинг се обърна.

— Вие! — извика той. — Какво, по дяволите, правите тук? Не беше ли достатъчно това, което сторихте на нашето семейство тази нощ! — Когато забеляза и Лоти, Стърлинг добави тихо. — Вероятно не е било достатъчно.

— Искам да ме чуете само за пет минути, за да обясня всичко… — започна Лоти.

Стърлинг я прекъсна:

— Интересува ме само отговорът на един въпрос. Прекара ли тази нощ в леглото му?

Сплела топли пръсти в тези на маркиза, Лоти почувства как се изчервява.

— Момент — взе думата Хейдън и пристъпи напред. — Не мога да търпя, когато поставяте под съмнение честта на една млада дама.

— Не вашата чест, а липсата на такава ми създава грижи — отговори гневно Стърлинг. — Не считам за необходимо да я обсъждаме тук. Тази възможност ще имаме най-добре на полето на честта.

— Дойдох да ви съобщя, че дуелът е излишен — обясни Хейдън.

За момент Стърлинг мълчаливо го изучаваше, преди да отговори хладно:

— Навярно сте прав!

Когато взе от ръцете на Адисън кутията и отвори капака, Куки изпищя, Лора падна в ръцете му, а той с усилие се откъсна от ръката на съпругата си. Стърлинг взе един от заредените пистолети и се прицели в сърцето на Хейдън.

Въпреки че нито един мускул на трепна по лицето на маркиза, Лоти застана пред него, за да го защити с крехкото си тяло.

— Скрий оръжието, Стърлинг. Намеренията му са почтени. Той дойде, за да поиска ръката ми.

Стърлинг бавно отпусна пистолета, без да изпуска от поглед лицето на маркиза.

— Вярно ли е това?

— Да! — отговори Хейдън.

— Как така променихте решението си? Преди няколко часа, когато разговарях с вас, вие ми се заклехте, че никога няма да се ожените.

Ръцете на Хейдън прегърнаха раменете на Лоти и тя потрепера от силата им.

— Не знаех колко убедителна може да бъде вашата балдъза.

Стърлинг отправи поглед към Лоти:

— Какво става с теб? Навярно следващото, което ще ми съобщиш е, че си влюбена до ушите в него.

Лоти беше благодарна, че Хейдън не може да види лицето й, когато погледна настойника си право в очите и каза:

— Много продължителни и щастливи бракове са изградени върху доста по-стабилни основи, отколкото е любовта.

Стърлинг отпусна рамене и се предаде. Не можеше да се отметне от думите си. Подаде пистолета на изненадания Адисън и се обърна към Хейдън:

— Елате с мен, Оукли. Да поговорим в салона.

Когато вратата се затвори зад двамата мъже, Лоти погледна към Лора. Сестра й я наблюдаваше с изпълнени със сълзи очи.

— О, Лоти, какво направи пак?

Лоти изпъна рамене и се насили да се усмихне:

— Май хванах в мрежите си един маркиз.

— Маркиз Оукли — съобщи прислужникът, когато се появи на вратата. Въпреки че набръчканият стар слуга успя да запази безизразно лицето си, рунтавите му бели вежди се бяха извили нагоре, като че ли предчувстваха опасност.

Точно в този момент, когато Хейдън Сент Клер влезе в салона за пушене в градската къща на Нед Таунсенд в Кенсингтън, от устата на Нед излизаха кълба цигарен дим. Въпреки че се опита набързо да събере разпръснатите по масата клюкарски издания и вестници, беше много късно да направи повече от това, да се облегне върху тях и да ги закрие с тялото си, като се надяваше, че по този начин отвратителните статии щяха да останат незабелязани.