Тереза Медейрос - Скандална нощ

Тя отвори уста. Той затръшна вратата.

Не след дълго на вратата отново се почука, но този път двойно по-силно. Хейдън отново отвори вратата и изгледа неканената си гостенка със страховит поглед. Тя беше сменила скъсаната си вечерна рокля с кафява пола и подплатен с кожи вълнен жакет от смарагдовозелена коприна и изглеждаше вече като притеснена, но и много очарователна девойка. Късото жакетче обгръщаше тънката й талия и подчертаваше меките очертания на гърдите й. Върху къдриците си носеше филцова шапка, украсена с розово перо. Точно това малко перо върху шапката неочаквано развълнува сърцето на Хейдън. Тя добре прикриваше уплахата от срещата си с този разгневен висок мъж с навъсено чело, облечен само с тъмночервен халат.

— Добър вечер, мис Фърли. Или по-скоро добро утро. — Той огледа улицата зад нея. Точно в този момент зад ъгъла изчезна един нает файтон и уби в зародиш всички надежди да я изгони веднага. — Сама ли дойдохте, или всеки момент чичо ви или някой братовчед ще изскочи от храстите с меч в ръка?

— Сама съм — отговори тя и хвърли нервен поглед през рамо.

— Това ми създава грижи. Не трябваше ли да сте вече в детската? Ако спазвахте обичайния ход на нещата, навярно щяха да бъдат спестени много ядове, особено за мен.

Хейдън се постара да забрави, че преди няколко часа за малко да я вкара в своето легло. Въпреки че вероятно нямаше да стигнат по-далеч от гръцката софа в библиотеката.

Тя въздъхна:

— Както по-рано се опитах да ви обясня, лорд Оукли, отдавна вече не спя в детската стая.

— Това значи, че сте достатъчно голяма, за да разберете колко е рисковано да наемате файтон и да посещавате един джентълмен без жена и на всичко отгоре през нощта.

Прегърнала копринената си мрежеста чантичка, като че ли беше талисман, тя изпъна рамене.

— Семейството ми мисли, че съм изгубила доброто си име. Нямам какво да губя повече.

— Ако мислите така, мис Фърли, — отговори той с опасно тих глас. — Вие в действителност сте много по-млада и наивна, отколкото смятах.

Въпреки че се стараеше да не отмести погледа си, бузите й почервеняха.

Хейдън се почувства като най-зъл тиран. Той въздъхна и направи крачка назад.

— Можете да влезете, дори и ако някой ви види. Навярно има хора в Лондон, които смятат, че прелъстяването на дебютантки е в списъка на прегрешенията ми.

Тя побърза да се възползва от колебливо изречената покана. Преди вратата да се затвори, вече се бе отправила към библиотеката.

— Чувствайте се като у дома си, докато се облека — извика той. — Както одеве.

След малко Хейдън се върна в библиотеката и откри, че тя бе разпалила отново камината и седеше на стола пред писалището, като че ли се намираше у дома си. Ако не друго, беше изобретателна.

Хейдън се настани зад писалището и я загледа. Въпреки че много писатели и поети биха определили сърцевидното й лице като ангелско, това, което го привличаше, бяха дяволитите пламъчета, които проблясваха в небесносините й очи. Веждите с цвят на мед контрастираха с русата й коса. Пълните й устни бяха очарователно извити. Нежният нос бе вирнат в края, а високото чело издаваше решителност.

Точно както се опасяваше, той беше целта на тази решителност. Момичето свали ръкавиците си, пъхна ги в чантичката и заговори:

— Сигурна съм, че сте учуден защо ви безпокоя в толкова неподходящо време.

Хейдън допусна, че тя би могла да го безпокои по всяко време на денонощието.

— Изгарям от любопитство — каза той и забарабани с пръсти върху писалището, но сухият звук издаваше нещо съвсем различно.

Тя се наведе напред, а лицето й изглеждаше обезпокоително сериозно.

— Малко е неудобно, но сметнах, че бих могла да ви уговоря да се ожените за мен.

Хейдън дълго не можа да отговори. Облегна в креслото си, покашля се един път, два пъти, три пъти. Накрая попита:

— Да не би да ми правите предложение, мис Фърли?

— Всъщност, да. Макар че в очите на внуците ни би било по-романтично, ако вие го бяхте направили.

Нейният глас бе изпълнен с такава безнадеждност, че той се принуди да отговори тихо:

— Страхувам се, че никога няма да има внуци. Както вече недвусмислено обясних на настойника ви, нямам намерение да се женя отново. Нито сега, нито по-късно. Изобщо никога. Освен това му обясних, че няма основание за женитба и че не съм ви компрометирал. — Когато Хейдън отново помисли за мекотата на гърдите й, почувства известни угризения на съвестта. Може би не беше съвсем честен, дори и пред себе си.