Том Кланси - Баланс на силите

Огъст пак кимна.

— Значи имаш някаква представа в какво се състои задачата ти.

Огъст кимна отново.

— Щом открием Амадори — продължи Маккаски с вперен в Огъст поглед, — ще трябва да го заловим или дори да приложим крайни мерки.

Огъст кимна за четвърти път. Лицето му беше безизразно, сякаш току-що му бяха дали разписанието на дневните дежурства. Беше убивал хора във Виетнам, пак там го бяха измъчвали почти до смърт като военнопленник. Смъртта беше нещо крайно, но човек я обличаше заедно с униформата си и знаеше, че тя е най-съществената част от войната. А нямаше никакво съмнение, че Амадори е започнал война.

Маккаски скръсти ръце. Умореният му поглед все още беше вперен в Огъст.

— Отрядът за бързо реагиране никога не е участвал в подобна акция — каза Маккаски. — За теб има ли някакъв проблем?

Огъст поклати глава.

— Мислиш ли, че някой от отряда ти може да има проблеми?

— Не знам — отвърна Огъст. — Но скоро ще разбера.

Маккаски сведе поглед и каза:

— Навремето подобно нещо си беше част от стандартните процедури.

— Навремето — съгласи се Огъст. — Тогава обаче беше въпрос на първа ударна маневра, докато сега е въпрос на последен шанс. Мисля, че вече сме стигнали до най-висшите измерения на морала.

— Може би си прав — каза Маккаски и потърка очите си. — Както и да е. Ти и твоите момчета можете да се настаните в комисариата. Щом получим някакви вести, ще ви осведомя.

Маккаски стана и допи кафето си. После посегна към чашата на Огъст, усмихна се и изпи и нея.

— Даръл? — каза Огъст.

— Да?

— Струва ми се, че си много близо до пълно прегаряне.

— На път съм — призна Маккаски. — Нещата се проточиха доста.

— Знаеш ли — продължи Огъст, — ако наистина се наложи да се включим, ми трябваш бодър. Ще се чувствам много по-добре, ако след като Ейдийн се прибере, легнеш да подремнеш. Аз мога да я осведомя за последните неща, да говоря с Луис и да измисля поне няколко плана за действие.

Маккаски заобиколи бюрото и потупа Огъст по гърба.

— Благодаря ти много, полковник. Май ще приема предложението за тази почивка. — Той се усмихна. — Знаеш ли какво не ми харесва в цялата работа? Ама никак.

Огъст поклати глава неразбиращо.

— Това, че не мога да върша нещата, на които бях способен като по-млад — обясни Маккаски. — Тогава всичките безсънни нощи ми изглеждаха като подарък. Отвратителната храна, от която стомахът не ме болеше като побъркан, също. — Усмивката му се стопи. — С възрастта обаче нещата се променят. Когато загубиш някой от колегите си, нещата също се променят. Има и още нещо, което прави нещата различни. Осъзнаването, че дали си прав, или не, няма никакво значение. На твоя страна може да са и законът, и споразуменията, и справедливостта, и хуманността, и Съединените щати, и Библията, и всичко останало, но въпреки това животът ти да е заложен на карта. Знаеш ли какво ни костваха високите морални позиции, полковник? Костваха ни способността да направим най-правилното. Ирония на съдбата, нали?

Огъст не каза нищо. Нямаше смисъл. Воините не философстваха — не можеха да си го позволят. Те имаха пред себе си цели. И неспособността да ги улучат означаваше смърт, залавяне, безчестие. Място за ирония на съдбата нямаше. Поне не в това отношение.

Отиде в комисариата при екипа си и обясни плана, който беше предложил Маккаски.

Всички дадоха съгласието си.

После, вече сам, той се замисли за нещата, които се бяха случили през изминалия ден. За това, че политиците в Испания се бяха обърнали към Амадори с надеждата той да оправи нещата. Вместо това обаче той беше използвал възможността да започне тотална война. Сега политиците се бяха обърнали към още военни, които трябваше да спрат същата тази война.

Огъст беше войник, а не философ. Ако обаче във всичко това имаше някаква ирония, той беше сигурен, че ще я открие в действията, които може би щеше да му се наложи да извърши.

Изписана с кръв и превързана с много страдание.

Худ се стресна и се събуди.

Беше се върнал от Белия дом и веднага се беше обадил на Даръл Маккаски, за да му предаде нарежданията на президента. Маккаски го изслуша почти без да каже нито дума, но така или иначе прие информацията. Че какво друго можеше да направи? След това, понеже знаеше, че иска да е буден, когато започне операцията на отряда за бързо реагиране. Худ загаси лампите и легна на кушетката в кабинета си, за да си поотдъхне. Мислите му се завъртяха около безпрецедентното двупланово участие на Оперативния център в подобна операция. От една страна, трябваше да се елиминира Амадори. След това трябваше да се справят с последиците, които по всяка вероятност щяха да бъдат невъобразимо хаотични. След отстраняването на Амадори множество политици, бизнесмени и военни щяха да започнат борба за запълване на получения вакуум във властта. Щяха да се опитат да направят това, като завладяват различни региони: Каталуня, Кастилия, Андалусия, страната на баските, Галиция. В кабинета на Боб Хърбърт се опитваха да направят списък по поръчка на Белия дом. Досега бяха отбелязани почти трийсет потенциални съперници за пай от тортата на властта. Трийсет! В най-добрия случай това, което сега представляваше Испания, щеше да се превърне в една зле скроена конфедерация, подобна на бившия Съветски съюз. В най-лошия случай членките на конфедерацията щяха да се нахвърлят една срещу друга като бившите републики на Югославия.