Том Кланси - Баланс на силите

Полковник Огъст беше проучил досието, което НАТО имаше за генерал Амадори. Въпреки че Амадори никога не беше участвал в маневри на НАТО, той беше елитен офицер от една страна членка и за него имаше подробни данни.

Рафаел Леонсио Амадори беше израснал в Бургос — една от старите столици на Кастилия, място, където беше погребан легендарният герой Сид. Беше влязъл в армията през 1966 година на двайсетгодишна възраст. След четиригодишна служба бе станал лична охрана на Франциско Франко — резултат от дългогодишното приятелство между Франко и бащата на Амадори — Хайме, който бил обущар на генералисимуса. До момента, в който Амадори станал лейтенант през 1972 година, той бил една от основните фигури на екипа по контраразузнаването на Франко. Точно там се запознал с Антонио Агире — десет години по-възрастен от него, — който по-късно щял да стане негов пръв адютант и най-доверен съветник. Агире бил съветникът на Франко по вътрешните работи.

Щом бе влязъл във вътрешния кръг, Амадори бе станал лично отговорен за надушването и елиминирането на всички възможни опоненти на режима на Франко. А след смъртта на Франко през 1975 година бе станал член на генералното ръководство на военните. Годините, прекарани в разузнаването, не бяха прахосани напразно. Амадори се бе изкачвал стремглаво по йерархичната стълбица. По-бързо, отколкото предполагаха постиженията му. Според Огъст издигането на Амадори вероятно беше резултат от събраните от него компрометиращи данни за всеки, който би могъл да помогне или да попречи на напредъка му.

Огъст беше сигурен, че ако в този случай става въпрос за държавен преврат — а всички белези за такъв определено бяха налице, — то той определено не се случил за една нощ. Също като някое американско дете, което иска да стане президент, генерал Амадори очевидно бе расъл с мечтата да стане Франко.

Огъст беше тръгнал за Испания заедно с шестима членове на отряда за бързо реагиране. Понеже в Куба можеха да възникнат проблеми, сержант Чък Грей беше останал с няколко бойци да чака, в случай че се наложи намеса.

Сега в Испания помощник на Огъст щеше да е ефрейтор Пат Прементин. Сериозният младеж, експерт по стратегия на пехотата, се беше проявил при спасяването на Майк Роджърс и екипа му по време на операцията в долината Бекаа и спокойно можеше да поеме командването, ако на Огъст се случеше нещо неочаквано. Останалите — Уолтър Пъпшоу, Сондра Де Вон, Дейвид Джордж и Джейсън Скот — се бяха справяли отлично при други операции и нямаше да се изложат и сега. Специалистът по връзките Иши Хонда също беше тук. Нито полковникът, нито предшественикът му — покойният подполковник Чарлз Скуайърс — не биха отишли никъде без своя ас по радиовръзките.

Бойците от отряда за бързо реагиране се бяха преоблекли в цивилни дрехи още преди кацането и бяха прибрали униформите и багажа си. От летището хеликоптер на Интерпол ги откара директно до Мадрид, където се качиха на два микробуса и отидоха до кабинета на Луис Гарсия де ла Вега. Там ги чакаше Даръл Маккаски.

— Радвам се да те видя — каза Маккаски и въведе Огъст в някаква малка странична стаичка. — Седни.

Огъст се огледа, видя, че двата стола до вратата са затрупани с папки, и се разположи на ръба на бюрото. Маккаски отиде до кафе-машината, наля кафе и попита:

— Как го пиеш?

— Без захар — отвърна Огъст.

Маккаски му подаде чашата, после наля и на себе си. Огъст отпи и остави чашата върху поставката за мишката на компютъра.

— Отвратително е, нали? — усмихна се криво Маккаски.

— Всъщност не — отвърна Огъст. — Но цената му сигурно е отвратителна.

Маккаски се усмихна.

На Огъст не му трябваше много време да определи, че Маккаски е УННЛ — уморен, но на линия. Беше изтощен, но и напрегнат, и очевидно поддържаше енергията си най-вече с кофеин. Когато напрежението стигнеше до края си, на Маккаски щеше да му трябва доста дълъг период на възстановяване.

— Да те осведомя за последните новини — каза Маккаски и се тръшна тежко на въртящия се стол зад бюрото. Малкото електромагнитно яйце на Мат Стол се намираше точно между двамата, което означаваше, че разговорът им е обезопасен. — Ейдийн Марли е на път за Мадрид. Била е в корабостроителницата на Рамирес в Сан Себастиан, когато фабриката е била нападната от силите на генерал Амадори. Знаеш ли вече за това?

Огъст кимна.

Маккаски погледна часовника си.

— Хеликоптерът, с който пристига, трябва да кацне след пет минути и веднага ще я доведат тук. Партньорката й — Мария Корнеха — успя да направи така, че войниците на Амадори да я заловят. Не знаем къде точно се е установил той. Надяваме се, че Мария ще го открие и ще успее да ни осведоми. Говори ли вече с Майк?