Том Кланси - Баланс на силите

— На североизток. Ще дойда с вас.

— Не — отсече Мария.

— Това е моята енория…

— Прав сте — съгласи се тя. — И вашата енория се нуждае отчаяно от помощта ви. Аз обаче не. Ако хората се паникьосат, ако страхът им прогони туристите, помислете си само какво ще стане с целия този район.

Норберто закри лицето си с ръце.

— Знам, че ви моля за прекалено много — продължи Мария. — Но вие трябва да ме послушате. Аз отивам в корабостроителницата, за да говоря с работниците. Ако наистина става това, което си мисля, тогава знам кой е врагът. И може би не е твърде късно той да бъде спрян.

Норберто вдигна поглед.

— И Долфо си мислеше, че знае кой е врагът. Плати за тази илюзия с живота си. А може би дори и с душата си.

— Хиляди други може да го последват, ако не побързам — каза Мария. — Ще се обадя на местната полиция от колата си. Те ще се погрижат за брат ви.

— Аз ще остана при него дотогава.

— Разбира се — съгласи се Мария и се обърна към Ейдийн.

— Ще се моля и за вас двете.

— Благодаря — каза Мария, спря и отново се обърна към свещеника. — И понеже заговорихте за това, отче, молете се и за този, който се нуждае най-много от молитвите ни. Молете се за Испания.

След минутка двете жени вече бяха в колата и се движеха на североизток над реката.

— Наистина ли смяташ да говориш с работниците? — попита Ейдийн.

Мария кимна и каза:

— Направи ми една услуга. Обади се на Луис. Става автоматично със звездичката и седмица след това. Помоли го да открие координатите на генерал Рафаел Амадори. Обясни му защо.

— Без кодирани изречения?

Мария поклати глава отрицателно.

— Ако Амадори ни чува по някакъв начин и тръгне по петите ни, толкова по-добре. Ще си спестим усилията да го търсим.

Ейдийн набра номера. Клетъчният телефон на Луис иззвъня само веднъж и той веднага вдигна. Ейдийн предаде молбата на Мария и му разказа за Адолфо. Луис обеща веднага да се захване с поръчката, след което щял да им се обади. Ейдийн затвори телефона.

— Кой е Амадори? — попита тя.

— Учен — отвърна Мария. — Освен това е генерал, но за военната му кариера не знам кой знае колко. Познавам го като добре приеман автор на статии за историята на Испания.

— Очевидно нещо в тях те тревожи.

— Всъщност да — отговори Мария и запали цигара. — Какво знаеш за нашия национален герой Сид?

— Само това, че е отблъснал маврите и е помогнал за обединяването на Испания около 1100 година. А също и че имаше филм за него. С Чарлтън Хестън.

— Има също така една епическа поема, както и пиеса, написана от Корней — каза Мария. — Веднъж я поставих в моя театър. Но както и да е. Ти отчасти си права. Сид е бил рицар — Родриго Диас от Бивар. От около 1065 година до смъртта си през 1099-а е помагал на крал Санчо II, а след това и на наследилия го Алфонсо VI да си възвърнат кралство Кастилия от ръцете на маврите. Точно маврите го нарекли el Cid — „Господаря“.

— Почетен от враговете си — възкликна Ейдийн. — Впечатляващо.

— Всъщност — каза Мария — те се страхували от него, което била и неговата цел. Когато паднала и последната крепост на маврите — Валенсия, — Сид нарушил мирните споразумения, убил стотици хора и изгорил водача им жив. Той въобще не е бил чистият и неопетнен рицар, за какъвто разказва легендата — просто е бил готов да направи всичко, само и само да защити родината си. Част от мита е и схващането, че се е борил за обединяването на Испания. Той се е борил за Кастилия. Докато другите кралства запазвали мира си с Алфонсо, докато го почитали, нито Алфонсо, нито Сид ги било грижа какво става с тях. Генерал Амадори е авторитет по историята, свързана със Сид — продължи Мария. — Винаги обаче в съчиненията му се долавя желанието да бъде нещо повече.

— Искаш да кажеш, че иска да бъде втори Сид — каза Ейдийн.

Мария поклати глава.

— Сид е бил много възхваляван рицар. У генерал Амадори има нещо повече от желание да поведе война. Ако прочетеш неговите есета в политическите издания, ще видиш, че той е един от водещите защитници на нещо, което той самият нарича „снизходителен милитаризъм“.

— Звучи ми като приемливо название на държава с военна диктатура — каза Ейдийн.

— Ами то си е така — съгласи се Мария, смукна от цигарата си и изхвърли фаса през прозореца. — Той обаче придава ново звучене на моделите на нацистка Германия и сталинистка Русия: милитаризъм без завладяване. Той вярва, че ако една нация е силна, няма нужда да се завладяват други нации. Те сами ще дойдат при нея, за да търсят възможности за търговия, за да търсят покровителство, за да имат връзка с великите. Че силата и мощта й ще растат не от водене на войни, а от доброволно подчиняване на другите.