Том Кланси - Баланс на силите

От страна на Рим не бяха предприети никакви военни действия, а освен това не се беше наложило присъствието на кой знае какво чуждестранно разузнаване. Италианското „Entente“, както го наричаха там, не можеше да служи като пример за испанската ситуация. Освен това там липсваше едно-единствено нещо, поради което усилията на Мани се бяха оказали полезни: той си беше имал работа само с две фракции — северна и южна. В испанския конфликт участваха поне половин дузина етнически групи, които почти никога не се бяха чувствали приятелски настроени една към друга.

Разговорът беше проведен след десет минути. Худ извика Роджърс да слуша на допълнителната линия. Когато Роджърс пристигна и седна на едно кресло, Мани тъкмо обясняваше на английски, че причината, заради която закъснял, била, че Португалия току-що поискала помощ от Обединените нации.

— Имало е актове на насилие по границата между Саламанка и Замора — каза Мани.

Худ погледна картата на компютъра си. Саламанка се намираше точно под Замора в централна и северозападна Испания. Двата региона имаха около двеста и осемдесет километра обща граница с Португалия.

— Безредиците са започнали преди около три часа, когато антикастилците направили шествие със свещи пред Постиго де ла Трасион — „Портата на предателя“. Това е мястото до стената на града, където през 1072 година бил убит кастилският крал Санчо II. Когато полицията се опитала да попречи на шествието, хората започнали да хвърлят камъни и бутилки и полицаите стреляли няколко пъти във въздуха. Някой от тълпата отвърнал на стрелбата и един полицай бил ранен. Повечето от полицаите са кастилци, поради което незабавно се нахвърлили върху шестващите — но не като пазители на реда, а като кастилци.

— С оръжие ли? — попита Худ.

— Страхувам се, че да — отвърна Мани.

— Което е като да запалиш кибрит в наситена с газ стая — каза хищнически настроеният съветник по националната сигурност Бъркоф.

— Господин Бъркоф, вие сте много прав — съгласи се Мани. — Бунтовете се разпространиха като пожар чак до западната граница с Португалия. Полицията е потърсила помощта на военните от Мадрид и в момента очакват да я получат. В Лисабон обаче са загрижени, че повиканите части може да не стигнат както за сдържането на бунтовете, така и за предотвратяването на бягство през границата. Току-що помолиха Обединените нации да създадат буферна зона.

— Вие какво мислите за молбата на Португалия, господин генерален секретар? — попита Керъл Ланинг.

— Аз съм против — отвърна той.

— Не бих ви обвинил за това — рече Бъркоф. — Лисабон си има армия, военновъздушни сили и флота. Нека сами да си закарат сили там.

— Не, господин Бъркоф — каза Мани. — На мен ми е неприятно, че изобщо трябва да има армия по границата. Евентуалното разполагане на сили там би признало съществуването на криза. Това би означавало, че криза съществува.

— Нали? — намеси се отново Ланинг.

— Така си е — повтори Мани. — За милиони испанци обаче кризата е все още само локална. Според тях става въпрос за нещо локално, а не за национално, още по-малко за интернационално. Освен това по официални сведения нещата са все още под контрол. Ако се разбере, че на границата се струпват военни сили — независимо коя е армията, — ще се стигне до положение на дезинформация, объркване и паника. И тогава нещата ще се влошат още повече.

— Господин Мани — каза Бъркоф напрегнато, — вие говорите като по университетски учебник. Давате ли си сметка, че министър-председателят Азнар е говорил с президента Лорънс и е помолил за американско военно присъствие по крайбрежната ивица?

— Да — отвърна Мани. — Знам това много добре. По правило американските сили са там, за да евакуират американски туристи при започването на масови убийства.

— По правило — съгласи се Бъркоф.

— Президентът вече взел ли е решение?

— Още не — отвърна Бъркоф, — но е на път да го вземе. Чака данните от разузнаването, за да определи дали американските интереси са наистина застрашени. Пол? Мариус? Някой от двама ви има ли да каже нещо по въпроса?

В качеството си на по-висш служител Худ отговори пръв.

— Като се изключи нападението срещу Марта — или може би тъкмо поради него, — тук не са пристигали други съобщения за враждебно настроение спрямо американски туристи — каза той. — Нито пък очакваме, че ще има такива. Испанците ще бъдат изключително чувствителни по отношение на напрежението отсега нататък. Освен това, за който и регион да говорим, икономиката на Испания зависи от туризма. Много малко вероятно е да направят нещо, което да постави това в рискова ситуация. Колкото до следващи политически нападения срещу американци, всички ние знаем, че Марта беше убита, защото работеше за Оперативния център. Вярваме, че тя беше убита като еднократно предупреждение към Съединените щати да не правят точно това, което обсъждаме в момента: да се намесваме в испанската политика. Докато спазваме някаква дистанция, както в политическо, така и във военно отношение, не очакваме да има повече подобни нападения.