Том Кланси - Баланс на силите

— И ти си права — трябваше да признае Хърбърт.

— Благодаря — каза Ан. — Пол, нищо не е оптимален вариант. Ако обаче си позволя да им го кажа, поне пресата ще може да провери, че информацията, която им даваме, е достоверна. Ще призная, че там е имало още някой, но ще им кажа, че по съображения за сигурност лицето е трябвало да напусне страната без много шум. На това ще се хванат.

— Сигурна ли си? — попита Худ.

Ан кимна.

— Пресата не винаги казва всичко. Доста им харесва да имат усещането, че са вътре в някаква тайна игра. Това ги кара да се чувстват важни, когато ходят по коктейли, да си мислят, че са част от задкулисните игри.

— Одеве сгреших — каза Хърбърт. — Те не са просто вампири. Те са тъпи побъркани вампири.

— Всички сме тъпи — каза Ан.

Хърбърт сбърчи чело, но Худ я разбра. Неговата собствена самоувереност беше получила няколко сериозни удара през последните няколко часа.

— Добре — каза той. — Пусни го така. Обаче много внимавай, Ан. Не искам координатите на Даръл и Ейдийн да бъдат открити. Кажи на пресата, че в момента пътуват насам при много строги мерки за сигурност.

— Добре. А какво да кажа за евентуален продължител на мисията на Марта? Все някой със сигурност ще попита.

— Кажи им, че действащ отговорник по политическите и икономическите въпроси е Роналд Плъмър — отговори Худ, без въобще да се замисли.

Плъмър му благодари с поглед. Заявяването на това в едно официално съобщение, без да се дава името на някакъв друг отдел, беше вот на доверие. От една страна. От друга — можеше да си загуби работата.

Ан стана и излезе. Худ не я погледна, докато се отдалечаваше. Обърна се към Хърбърт и попита:

— Та какво за твойта бърканица?

— Бунтове — отвърна Хърбърт. — Избухват навсякъде. — После се поколеба. — Добре ли си?

Няма нищо.

— Изглеждаш ми малко…

— Добре съм, Боб, благодаря. Дай ми набързо събитията.

Хърбърт го изгледа с поглед, в който се четеше: „хич не можеш да ме метнеш“, но продължи:

— Бунтовете вече не са ограничени само в рамките на Авиля, Сеговия и областта Сория в Кастилия. Рон, последните сведения са при теб.

— Това дойде току-що по факса от американския консулски отдел в града — отвърна Плъмър, — макар че според мен поне няколко медийни институции вече работят върху него. Чуха се слухове за отменянето на футболния мач в Барселона — нищо чудно, че немските играчи са се опитали да се измъкнат тихомълком от града. Разярени запалянковци дори са блокирали с колите си магистралата, по която автобусът на футболистите е потеглил към летище „Ел Прат“. Испанската жандармерия дошла и се опитала да ги спаси. Когато обаче била нападната с камъни, се наложило да повикат на помощ „Мосос Дескуадра“.

— Това е автономната полиция на Каталуня — поясни Хърбърт. Отговарят най-вече за правителствените сгради и обикновено не арестуват никого.

— Обаче този път е имало арестувани — каза Плъмър. — Над двайсет души. Когато хората от „Мосос Дескуадра“ ги отвели в участъка, той бил нападнат от някаква шайка. Всеки момент в града ще бъде обявено военно положение. Та такава е ситуацията в момента.

— Значи, Барселона е на около двеста и петдесет километра от Сан Себастиан — каза Хърбърт. — Освен това Барселона е урбанизиран център, докато Сан Себастиан е курортно селище. Аз лично не се притеснявам, че там бунтовете могат да се разраснат кой знае колко бързо. — Той се наведе напред и скръсти ръце. — Страхувам се обаче, Пол, че когато бъде обявено военно положение, това ще окаже много, много силно влияние върху колективното съзнание на испанците.

— Тоест?

— Тоест едно-единствено нещо — отвърна Хърбърт. — Франко. Спомените за неговата войнстваща, фашистка, екстремистка партия са много живи и горчиви. Щом след близо четвърт век на сцената се появи подкрепена от правителството военщина, можеш да си сигурен, че ще има много ожесточена съпротива.

— Иронията е там — каза Плъмър, — че германците помогнаха на Франко да спечели Гражданската война в Испания. Като се има предвид, че искрата в този случай ще дойде от немци, може да се очаква, че ще е още по-трудно негодуванието да бъде спряно.

— Но какво общо има това с нашите хора? — попита Худ. — Да не би да казваш, че те трябва да се покрият надълбоко и да изчакат развитието на нещата?

Хърбърт поклати глава.

— Казвам само, че трябва да ги измъкнеш оттам, да събереш отряда за бързо реагиране и да посъветваш президента да евакуира целия американски помощен персонал. Тия, които останат в Испания, ще трябва да се барикадират здраво.