Том Кланси - Баланс на силите

Худ го изгледа продължително. Хърбърт не беше от хората, които имат склонност да преувеличават.

— Докъде мислиш, че може да се стигне?

— Може да стане много лошо — отвърна Хърбърт. — Явно в този случай са задействани някои основни грешки в политическата линия. Струва ми се, че можем да очакваме втори Съветски съюз или втора Югославия.

Худ обърна поглед към Плъмър.

— Рон?

— Страхувам се, че в този случай съм на мнението на Боб, Пол — каза Плъмър — Испанският народ по всяка вероятност ще се разпадне на много части.

Когато най-сетне се озова в леглото си, Адолфо Алказар се почувства ужасно изтощен.

Спеше на малък, много тънък дюшек в единия ъгъл на гарсониерата си. Изтърканият дюшек беше поставен върху метална рамка до печката, която все още беше запалена, проблясваше едва-едва и хвърляше единствената светлина в малката стая. Таблите и пружината на леглото бяха ръждясали от морската влага, която проникваше през прозореца заедно с бриза.

Адолфо се усмихна. Върху същия този дюшек беше подскачал, когато беше малко момченце. Когато си легна тази вечер — съвсем гол — си спомни онзи детски акт: толкова чист и невинен, просто си подскачаш върху едно легло. Действие, при което не е важно какво е било преди или какво ще дойде след това. Просто един пълен, побиращ всичко в себе си израз на свобода и радост.

Спомни си, че когато поотрасна, трябваше да спре да го прави, защото вече вдигаше много шум. Бяха се оплакали хората, които живееха под тях. За него се беше оказало тежък удар да разбере, че всъщност вече не е свободен. На всичкото отгоре това беше само първият и съвсем не единствен урок по липса на свобода. Докато не срещна Генерала, животът му беше низ от поражения и оттегляния, които правеха другите или богати, или просто щастливи. Докато си лежеше в леглото, същото легло, което го беше карало да се чувства толкова свободен, Адолфо отново усети вкуса на това да си свободен. Свободен от правителствените ограничения, които му казваха какво има право да лови; от риболовните магнати, които му казваха кога и къде може да лови, за да не им пречи; от увеселителните корабчета, които не му оставяха място на пристанището, просто защото тази индустрия имаше много по-силно влияние в Мадрид от нищо и никаквите рибари. С помощта на Генерала той щеше да има свободата да си изкарва прехраната в една страна, която отново щеше да принадлежи на народа си. На неговия народ. Генерала не го интересуваше дали си кастилец като Адолфо, баск, каталунец или галициец. Ако някой искаше да се освободи от Мадрид, ако искаше правото на самоуправление за народа си, той просто тръгваше след Генерала. Ако пък някой искаше да се запази статуквото, при което някои живееха като царе от потта на други, просто биваше премахван.

Както си лежеше по гръб и се взираше в тъмнината, Адолфо затвори очи. Днес се беше справил отлично. Генерала щеше да бъде доволен.

Вратата се отвори с трясък и той се стресна. В стаята нахълтаха четирима мъже. Докато единият затваряше вратата, другите трима блъснаха Адолфо на пода и го проснаха по лице. Дръпнаха ръцете му силно встрани и притиснаха дланите му към пода. С коленете и ръцете си го притиснаха здраво в това положение, без въобще да му оставят възможност да помръдне.

— Ти ли си Адолфо Алказар? — попита единият.

Адолфо не каза нищо. Главата му беше обърната наляво и така виждаше печката. Усети как някой бавно дърпа назад средния пръст на дясната му ръка… и пръстът се счупи с едно-единствено светкавично изпукване.

— Да! — изкрещя той.

— Днес си убил бая хора — каза единият.

Умът на Адолфо беше замъглен, той не можеше да мисли, но усещаше съвсем ясно болката. Преди да успее да прочисти мислите си, счупиха и десния му показалец. Той изпищя. Усети как грубо натикват между зъбите му нещо — единия от чорапите му.

— Ти си убил шефа на нашата „фамилия“ — каза същият мъж.

И безименият му пръст тръгна назад, докато не се счупи. Пуснаха го и трите счупени пръста застанаха един до друг, подути, безчувствени. Ръката му трепереше лудешки, когато извиха назад и кутрето. То също се нареди до останалите, счупено по същия начин. След това усети нещо твърдо и хладно върху палеца си. Извъртяха главата му насила и той видя, че е щанга. Бяха я опрели върху нокътя на палеца му. После някой я вдигна и я стовари с все сила. По палеца тръгна парещо усещане, когато кожата се разцепи, показаха се костиците. Щангата отново се вдигна и отново се стовари, този път върху ставата зад нокътя. И още три пъти — на следващата става, после вляво и вдясно. При всеки удар бърза и топла вълна от болка тръгваше нагоре по цялата ръка чак до рамото и продължаваше по врата му. Когато и последната вълна отмина, остана само дълбока, пулсираща тежест в ръката от лакътя надолу.