Том Кланси - Баланс на силите

Луната се беше скрила зад тясна ивица облаци. Това беше добре. Екипажът на яхтата вероятно така или иначе нямаше да обърне внимание на една рибарска лодка на цели двеста метра вдясно от кърмата им. В тези води рибарите често излизаха за риба, която кълве нощем. Още по-малко вероятно обаче беше хората на яхтата да го забележат, ако луната се беше скрила. Адолфо огледа лодката. Цялата беше тъмна, с изключение на навигаторския прожектор и лекото мъждукане зад спуснатото перденце на люка на средната каюта.

След няколко минути чу приглушения рев от мотора на малка лодка. Звукът долиташе някъде откъм брега. Той се обърна и видя как един малък тъмен силует се насочва към яхтата. От сянката на корпуса върху водата Адолфо прецени, че е малка двуместна моторна лодка. Проследи я, докато тя спря до отсамната страна на яхтата. От палубата спуснаха въжена стълба и някакъв мъж се заизкачва по нея. В полюшващата се лодка нестабилно се изправи някакъв мъж.

Това трябва да беше убиецът.

Детонаторът в ръката му беше станал хлъзгав от пот. Адолфо го стисна по-силно и поглади с пръст долното копче.

Теченията бяха необичайно активни. Сякаш самите те също отразяваха духа на времето — неспокойни и развълнувани под повърхността. Между гребена на една вълна и следващата минаваха не повече от четири-пет секунди. Адолфо обаче стоеше на ръба на накланящата се палуба със стабилната стойка на човек, който е рибар, откакто се помни. Според Генерала той трябваше да се намира под права и директна линия по отношение на пластичния взрив. Въпреки че можеха да го снабдят и с по-прецизно задействащо устройство от този трансмитер, който изискваше подобно положение на тялото му, това, с което разполагаше, беше много по-достъпно и се проследяваше много по-трудно.

Адолфо гледаше как яхтата плавно се поклаща наляво-надясно. Докато убиецът се качваше по въжената стълба, моторната лодка се отдалечи от яхтата, за да не се блъска в борда и. На палубата се появи човек. Беше дебел и пушеше пура — очевидно не беше от екипажа. Адолфо чакаше. Знаеше точно къде е поставил експлозивите, а също така и точния момент, в който щяха да се покажат на повърхността поради люшкането на яхтата.

Яхтата се наклони надясно, в негова посока. След това в обратната. Адолфо постави палеца си върху долното копче. Още едно полюшване, каза си той. Яхтата се наклони ляво на борд само за секунда. След това леко и грациозно се изправи само за момент, за да започне отново да се накланя надясно. Корпусът й се надигна, при което зоната точно под ватерлинията се откри. Беше тъмно и Адолфо не можеше да види, но знаеше, че поставеният от него взрив е точно там. Натисна с палеца с всичка сила. Зелената лампичка на кутията изгасна, но затова пък светна червената.

Долната дясна част на корпуса експлодира с бяло-жълтеникав проблясък. Мъжът на въжената стълба направо се изпари, когато ударната вълна мина почти по права линия от носа към кърмата. Дебелият побягна от взрива в тъмнината. Палубата се вгъна навътре, разхвърчаха се парчета дърво, големи късове фибростъкло и разпердушинени, наръбени парчета метал. Пламналите късове летяха ярко на фона на тъмното небе. От отвора в корпуса започнаха да се надигат валма дим, после яхтата полегна на дясната си страна, спря се в това положение за момент… Водата нахлуваше през огромната пролука. Адолфо можеше да различи съвсем ясно отчетливия, някак кух рев на вливащото се в нея море. После яхтата бавно полегна на една страна и вълните я погълнаха. Луната се появи иззад облаците и яркото й отражение заигра върху вълните с палава веселост.

Младият мъж пусна детонатора във водата, обърна гръб на морето и бързо тръгна към каютата. Изпрати по радиостанцията съобщение на другарите си, че задачата е изпълнена. След това застана зад руля и насочи лодката към мястото, където бе потънала яхтата. Искаше да може да каже на следователите, че е хукнал към мястото на събитието, за да търси евентуални оцелели.

Усети тежестта на 9-милиметровото оръжие под пуловера си. Освен това искаше да се увери, че оцелели няма.

Когато влезе в светлия кабинет без прозорци на Пол Худ, шефът на разузнаването Боб Хърбърт беше в доста мрачно настроение — нещо прекалено познато. Преди известно време бяха оплакали смъртта на двама от екипа на силите за бързо реагиране — Бас Мур, убит в Северна Корея, и подполковник Чарлз Скуайърс, който загина в Сибир, докато се опитваше да предотврати втора Руска революция.