Том Кланси - Баланс на силите

Адолфо се усмихна. Въпреки цялото си богатство, въпреки всичките си подробни планове, въпреки целия си опит в организирането на кръвожадните си „фамилии“, тия мъже си бяха нищо неподозиращи глупци. Рибарят беше доволен да разбере, че парите не са ги направили по-умни — а само по-самодоволни. Беше доволен и от това, че Генерала се беше оказал прав. Генерала беше винаги прав. Беше постъпил правилно, когато се опита да въоръжи баските, за да смаже колелата на революцията. Прав беше и когато реши да отстъпи, защото те бяха започнали да се борят помежду си — сепаратистите се боричкаха с антисепаратистите. Избиваха се взаимно и отвличаха вниманието от истинската революция.

Малкото „ухо“ под формата на чиния, което рибарят беше поставил на покрива на каютата си, точно зад навигаторския прожектор, беше уловило всяка дума от разговора на онзи altivo 1 1 Арогантен (исп.) — Б.пр. — високомерният Естебан Рамирес — и също толкова арогантните му comradres 2 2 Другари (исп.) — Б.пр. на борда на „Веридико“.

Адолфо спря касетата и я превъртя. Усмивката му се изпари, когато забеляза още един уред директно срещу десния. Устройството беше съвсем малко по-дребно от записващия касетофон. Представляваше продълговата кутия с дължина почти трийсет сантиметра, широко около петнайсет сантиметра и около десет сантиметра високо. Кутията беше направена от питсбъргска стомана. В случай че някога бъдеше открито, щеше да има металургично доказателство, сочещо страната производителка. Рамирес — предателят — имаше връзки с американското ЦРУ. След като завземеше властта, Генерала винаги щеше да може да им изтъква, че е отстранил един сътрудник, който вече не е бил полезен.

В горната част на предната страна на устройството имаше зелена лампичка, а точно под нея и една червена. Зелената светеше. Точно под тях пък имаше две квадратни бели копчета. Под горното копче се виждаше бяла лепенка, върху която със синьо мастило беше изписана думата „ЗАРЕДИ“. Това копче вече беше натиснато. Второто още не беше. Под него, също върху бяла лепенка, беше изписана думата „ДЕТОНИРАЙ“. Адолфо беше получил това устройство от електронния експерт на Генерала заедно с няколко блокчета пластичен взрив от запасите на американската армия, както и едно устройство за дистанционно детониране. Рибарят беше закрепил два килограма С-4 и един детонатор под ватерлинията на яхтата още преди тя да напусне пристанището. При задействането си взривът щеше да разпори корпуса със скорост от двайсет и шест хиляди фута в секунда — почти четири пъти по-бързо в сравнение с взрива от същото количество динамит.

Младият мъж прокара загрубялата си ръка през къдравата си черна коса, след това погледна часовника си. Естебан Рамирес — тоя заможен кучи син, който се канеше да ги вкара всички под железния ботуш на червивата си с пари кохорта — беше казал, че убиецът ще пристигне на летището след един час. Когато чу това, Адолфо предаде по радиостанцията за връзка на лодката с брега информацията на партньорите си в северозападните Пиренеи — Даниела, Висенте и Алехандро. Те се отправиха бързо към летището, което се намираше на около деветдесет километра източно от Билбао. Точно преди две минути му бяха изпратили съобщение, че самолетът е кацнал. Един от хубавците на Рамирес трябваше да доведе убиеца насам. С останалите членове на „фамилията“ щяха да се оправят по-късно. По-точно, ако те не паникьосаха и не се разпръснеха самички. За разлика от Адолфо, повечето от тия копелета се справяха прилично единствено когато действаха в големи и брутални банди.

Адолфо си взе цигарата, дръпна за последен път и я изгаси. Извади лентата от касетофона и я пъхна в джоба на ризата си под дебелия черен пуловер. Ръката му докосна кобура, в който беше затъкнат един 9-милиметров „Берета“. Оръжието беше използвано от американските военноморски сили в Ирак. Беше стигнало до Генерала посредством сирийския подземен свят. Адолфо сложи една касета с каталунска народна музика за китара и натисна „PLAY“. Първата песен се наричаше „Салу“ — някакво парче за две китари. Беше хвалебствена песен за великолепния осветен фонтан в красивия град на юг от Барселона. Младият мъж послуша известно време, като си тананикаше. Едната китара изпълняваше мелодията, докато другата създаваше пицикато ефекти като от водни капки, които удрят по повърхността на фонтана. Много красива музика.

С неудоволствие Адолфо спря касетата. Пое си дъх и хвана детонатора. След това изгаси фенерчето, което се клатушкаше на една кука над главата му, и се качи на палубата.