Том Кланси - Баланс на силите

— Това са пълни глупости — каза Маккаски. — Имаш късмет, че въобще си успяла да се махнеш от пътя на куршумите.

— С цената на живота на един невинен…

— Било е неизбежно — отсече Маккаски.

— Господин Маккаски има право — намеси се Серадор, който продължаваше да държи ръцете й в своите. — Не се самоизмъчвайте. Подобни неща са винаги много по-ясни в… в перспектива.

— Да де — рече Маккаски с едва прикрито раздразнение. — Обикновено всичко е много по-ясно след като се случи.

Ейдийн погледна Маккаски с недоумение.

— Даръл, какво има?

— Нищо. Нищо, освен че депутатът няма желание за каквито и да било дискусии в момента.

— Какво? — възкликна Ейдийн.

— Това би било крайно неподходящо — заяви Серадор.

— Ние обаче не сме на това мнение — отвърна Маккаски и пак погледна Ейдийн. — Депутатът Серадор твърди, че споразумението е било направено с Марта. Че единствено нейният опит и етнически произход му били дали възможност да убеди баските и каталунците да приемат евентуалното посредничество на САЩ.

Ейдийн изгледа Серадор.

— Марта беше уважавана и много опитна дипломатка…

— Невероятна жена — допълни Серадор прочувствено.

— Да, но колкото и опитна да беше като посредник, все пак не е незаменима — продължи Ейдийн.

Серадор я пусна и отстъпи назад. По лицето му се четеше неодобрение.

— Разочаровате ме, сеньорита.

— Така ли?

— Та вашата колежка току-що бе убита!

— Съжалявам, господин депутат — каза Ейдийн, — но в момента не става въпрос за моето отношение към случилото се…

— Права сте — съгласи се Серадор. — Става въпрос за опитността и сигурността. И докато не се уверя, че разполагаме и с двете, разговорите ще бъдат отложени. Не отменени, сеньор Маккаски, сеньорита Марли. Просто отложени.

— Депутат Серадор — намеси се Маккаски, — и двамата знаем много добре, че може да нямаме време за отлагане. Точно преди да пристигне госпожица Марли, ви обяснявах какви са препоръките й, за да ви убедя, че разговорите могат да се осъществят. Госпожица Марли има достатъчно опит, а освен това, както виждате, не е от най-плахите.

Серадор я погледна с неодобрение.

— Ние наистина можем да продължим — каза Маккаски. — Колкото до сигурността, нека за момент предположим, че от тази стая наистина излезе нещо. Например, че Марта е била истинската мишена на убиеца. Какво означава това? Че някой се опитва да прогони със сила американските дипломати. Опитват се да направят така, че страната ви да се разпадне.

— Възможно е целта дори да не е политическа — каза Ейдийн. — Марта мисли… Марта мислеше, че е възможно някой да се опитва да направи пари от едно въоръжено разцепление.

Серадор се прокашля и извърна поглед към бюрото си.

— Моля ви, господин депутат — продължи Маккаски, — имайте ни доверие. Кажете ни какво знаете. Ние ще отнесем информацията със себе си и ще ви помогнем да пуснете някакъв план в действие, преди да е станало прекалено късно.

Серадор бавно поклати глава.

— Вече говорих със съюзниците си в Конгреса. В момента те имат по-малко желание дори от мен да позволят вашата намеса. Трябва да ме разберете правилно, господин Маккаски. И преди сме говорили с разните сепаратистки партии — и много скоро ще продължим да го правим. Беше въпрос на моите лични надежди, че ако Съединените щати вземат участие в дискусиите неофициално и ако лидерите на двете страни бъдат убедени да направят съответните отстъпки, Испания ще бъде спасена. Сега обаче се опасявам, че ще трябва да разрешим проблема вътрешно.

— И как според вас ще завърши всичко това? — запита Ейдийн.

— Нямам представа — отвърна Серадор. — За съжаление знам само как трябва да завърши вашата връзка с всичко това.

— Да — каза тя. — Благодарение на смъртта на някой, който беше достатъчно смел… и отдръпването на друг, който не е толкова смел.

— Ейдийн! — скастри я Маккаски.

Серадор вдигна ръка.

— Всичко е наред, сеньор Маккаски. Сеньорита Марли просто е много изтощена. Предлагам ви да я отведете в хотела.

Ейдийн се вторачи в депутата. Нямаше да я придумат да си държи езика зад зъбите. Нито пък щеше да се откаже по средата. Това просто нямаше да стане.

— Добре — рече тя. — Играйте си предпазливо, господин депутат. Но чуйте какво ще ви кажа. Когато се занимавах с революционно настроените фракции в Мексико, винаги се стигаше до едни и същи резултати. Правителството винаги разчиташе да разбие бунтовниците с физическа сила. Това обаче никога не беше достатъчно да ги разбие напълно, разбира се — и тези, които създаваха размирици, просто минаваха в нелегалност. Не че процъфтяваха, но и не умираха. Умираха само хората, които попадаха под кръстосан огън. Точно това ще се случи и тук, господин Серадор. Не можете да стъпчете едно вековно недоволство, ако не използвате много голям ботуш.