Том Кланси - Дъга Шест

— Около пет — уточни Маклийн — според компютърните ни проекции.

— Бриджър? Смит? Кои са тези? — попита учуден Попов.

— Това са били хора-планинци — поясни Хъникът на руснака. — Първите бели мъже, които са видели Запада, превърнали са се в легенди — изследователи, ловци, били са се с индианците.

— Да, това с индианците е срамна работа.

— Може би — съгласи се Хъникът.

— Кога дойдохте? — обърна се Маклийн към Уотърхауз.

— Днес с колата — отвърна Марк. — Мястото вече е почти запълнено, нали? — Той не обичаше тълпите.

— Така е — потвърди Килгор. Той също не ги обичаше. — Но отвън поне е хубаво. Ти яздиш ли, Хъникът?

— Как иначе ще ловува човек на Запад? Не използвам специални МПС, човече.

— Значи си ловджия?

— Да — кимна Хъникът. — По-рано бях геолог за петролните компании, но отдавна се разкарах от тях. Омръзна ми да им помагам да убиват планетата, знаеш.

„Поредният боготворящ дърветата друид“ — прецени Попов. Не беше особено изненадващо, въпреки че този го изненада като словоохотлив и бомбастичен в изразите си.

— Но пък — продължи ловджията — така си дадох сметка кое е важното. — За няколко минути той обясни историята с „кафявата пушилка“. — Така че си прибрах парите и фъснах, един вид. Винаги съм обичал да ловувам и прочие, така че си дигнах една колиба в планината — купих едно старо ранчо за добитък — и се хванах с ловджийството по цял ден.

— О, значи можеш да правиш това? Ловджийството по цял ден де? — попита Килгор.

— Зависи. Едно ченге по бракониерството взе нещо да ми се пречка, но… ами, престана да се пречка.

Попов улови намигването на Уотърхауз към Килгор, когато примитивът изрече това, и след секунда разбра, че този Хъникът е пречукал полицейски служител и след това се измъкнал. Що за хора вербуваше този техен „проект“?

— Както и да е. Всички ние тук яздим сутрин. Искаш ли да се присъединиш към нас?

— То е ясно. От таквоз нещо никога не се отказвам.

— И аз се научих, много е приятно — вметна Попов.

— Дмитрий, в теб сигурно има нещо казашко — разсмя се Килгор. — Все едно, Фостър, намини тук за закуска малко преди седем и можем да излезем заедно.

— Дадено — потвърди Хъникът.

Попов стана.

— С ваше разрешение, олимпийските конни надбягвания започват точно след десет минути.

— Дмитрий, не започвай да мислиш за прескачане на огради. Все още не си толкова добър! — каза Маклийн.

— Но мога да погледам поне как го правят, нали? — отвърна Попов и се отдалечи.

— Тоя какво прави тук? — попита Хъникът, след като руснакът се скри от погледа им.

— Както сам каза, тук нищо, но е помогнал доста Проектът да тръгне по една от важните си пътеки.

— О? — попита ловджията. — С какво?

— Всички онези терористични инциденти в Европа, помниш ли?

— Да бе, контратерористичните групи наистина се справиха добре, като приковаха онези копелета. Адски добра стрелба беше при някои. И Дмитрий има нещо общо с това?

— Той е задействал всички тези операции — каза Маклийн.

— По дяволите — отбеляза Марк Уотърхауз. — Значи той е помогнал на Бил да получи договора за Олимпиадата?

— Аха. А без това, как по дяволите ще можем да пуснем „Шива“?

— Добър човек — реши Уотърхауз, отпивайки от калифорнийското си „Шардоне“. Ето, това щеше да му липсва, след като Проектът се задействаше. Какво пък, из страната беше пълно с алкохолни складове. Едва ли щеше да надживее всичкото количество в тях.

Беше започнало да става толкова приятно, че Попов вече се будеше рано, за да може да му се наслади повече. Тази сутрин той се събуди малко преди изгрев слънце и се възхити на оранжево-розовия блясък на източния хоризонт, предхождащ същинската зора. Никога не беше яздил кон преди да се озове в комплекса в Канзас и сега беше открил, че в ездата има нещо фундаментално удовлетворяващо и мъжко — между краката ти да има голямо, силно животно и ти да го командваш с едно леко подръпване на юздите, дори само с цъкане с езика. Това предлагаше много по-добра перспектива от обикновеното ходене и беше просто… просто много приятно дори на подсъзнателно ниво.

И ето че сега той се озова в кафетерията рано и взе закуската си — заедно с една червена ябълка за Бътърмилк — веднага щом кухненският персонал я подреди. Денят отново обещаваше да бъде хубав и слънчев. Фермерите, гледащи жито, сигурно бяха също толкова доволни от времето, колкото и той, помисли си офицерът от разузнаването. Преди това беше валяло достатъчно, за да се осигури влага за посевите, и сега щедрото слънце щеше да помогне на реколтата да узрее. Американските производители на пшеница бяха най-продуктивните на света, спомни си Попов. При тази чудесна земя и мобилното си оборудване, това не беше никак изненадващо, реши той, и тръгна към обичайната маса. Беше наполовина привършил бърканите яйца, когато се приближиха Килгор и новият, Хъникът.