Том Кланси - Дъга Шест

Не беше никак лесно за О’Нийл. Искаше му се да не казва нищо, но след шока от информацията, която му бяха съобщили и която можеше да произлиза единствено от Шон Грейди, вярата и решимостта му бяха разклатени и в резултат на това той беше казал вече едно-друго, а това беше процес, който започнеше ли, не можеше нито да се върне, нито да се спре.

— Този руснак, Серов, казваш, било името му — започна инспекторът. — Той пристигна в Ирландия със самолет, нали?

— За плуване е доста дълго, приятел — отвърна О’Нийл с ирония.

— Да бе, с кола също — съгласи се полицейският инспектор. — Как долетя той?

Вместо отговор последва мълчание. Това беше разочароващо, но не и неочаквано.

— Мога да ти кажа нещо, което не знаеш, Тим — подхвърли инспекторът, само за да даде начален тласък на разговора.

— Какво може да е то?

— Този тип, Серов, ви е открил шифрована швейцарска сметка за всичките пари, които ви е донесъл. Е, ние току-що научихме от швейцарците, че я е изпразнил.

— Какво?

— В деня на вашата операция някой се е обадил и е прехвърлил в друга банка почти цялата сума. Така че, вашият руски приятел ви ги е дал с едната ръка и ги е взел с другата. Ето — инспекторът му подаде лист хартия. — Това е банковата сметка, а това е активиращият номер за извършване на трансфери. Шест милиона долара, без онова, което вие сте използвали за купуването на камионите и другите неща. Прехвърлил ги е на своя лична сметка, предполагам. Вашите момчета не са си избрали най-доброто приятелче, Тим.

— Проклет крадец! — изръмжа разгневен О’Нийл.

— Да, Тим. Знам. Ти никога не си бил такъв. Но това типче, Серов, е точно такъв, и това е факт, момчето ми.

О’Нийл изпсува не съвсем по католически. Той разпозна номера на сметката, Шон го бе записал пред него, и имаше всички основания да е сигурен, че това ченге пред него не го лъже какво е станало с парите.

— Той долетя в Шанън с частен бизнес-самолет. Но откъде, не знам.

— Наистина ли?

— Вероятно заради дрогата, нали я носеше. Плутократите не ги претърсват, нали? Държат се като шибани благородници.

— Какъв модел самолет, знаеш ли?

О’Нийл поклати глава.

— Беше с два мотора и Т-образна опашка, но не, не му знам името на това проклето нещо.

— А как дойде на срещата?

— Имахме кола, с която да го посрещнем.

— Кой караше колата?

— Имена няма да ти кажа. Вече го заявих.

— Прощавай, Тим, но съм длъжен да попитам — извини се полицаят. Беше се потрудил доста, за да спечели доверието на терориста. — Шон е вярвал на този Серов. Това очевидно е било грешка. Ние дори подозираме, че е бил някъде наблизо, за да наблюдава, и когато е видял накъде отиват нещата, просто ви е ограбил. Руснаците са алчни педерасти — изрази съчувствието си ченгето. Очите му не издадоха задоволството от новата информация, която беше измъкнал. Стаята беше надлежно оборудвана с подслушващи устройства, разбира се, и междувременно полицията на Метрополията въртеше телефона до Ирландия.

Ирландските национални полицейски сили, наречени „Гарда“, почти винаги си сътрудничеха с британските си колеги, и този случай не правеше изключение. Старшият местен полицай веднага подкара към Шанън, за да провери полетните записи — що се отнася до него, главното, което го интересуваше, бе да разбере как пет килограма нелегален наркотик е пристигнал в страната му. Тази тактическа грешка от страна на ИРА само беше разгневила местните ченгета, някои от които изпитваха известни симпатии към революционното движение на север. Но тези симпатии секнаха веднага, щом се разбра за трафика на наркотик — нещо, което те, като повечето ченгета по света, считаха за най-мръсното престъпление.

Офисът за контрол на полетните операции в Шанън разполагаше с документация за всеки полет, пристигнал или потеглил от летищния комплекс, и след като имаше датата, помощник-ръководителят на операциите намери подходящия лист точно след три минути. Да, един служебен самолет „Гълфстрийм“ беше пристигнал заранта на същия ден, презаредил и скоро след това потеглил обратно. Документите разкриваха номера на опашката на самолета и имената на полетния екипаж. И по-важното, показваха, че самолетът е регистриран в Съединените щати като собственост на голяма чартърна компания. Ирландският полицейски служител отиде в паспортно-митническия контрол и установи, че някой си Джоузеф Серов действително е преминал през митницата същата заран. След като направи копия на всички свързани със случая документи, полицаят ги отнесе в участъка и моментално ги изпрати по факс до щаба на „Гарда“ в Дъблин, оттам до Лондон, и оттам — до Вашингтон, Ди Си.