Том Кланси - Дъга Шест

— Кларк! — избоботи мъжки глас от другия край на линията, — как си там, в Англия, приятелю?

И се започна. Председателят на преобразуваната руска Служба за външно разузнаване искаше той да разбере, че знае къде е и с какво се занимава, и нямаше никаква полза да го пита как го е научил.

— Според мен климатът тук е приемлив, председателю Головко.

— Това ново формирование, което оглавяваш, имаше доста работа напоследък. Нападението над жена ти и дъщеря ти… те добре ли са?

— Беше доста неприятно, но да, благодаря ти, добре са.

— Разговорът се водеше на руски, който Кларк говореше като роден в Ленинград — Санкт Петербург, поправи се Джон. Друг стар навик, който трудно умираше. — А вече съм и дядо.

— Наистина ли, Ваня? Поздравления! Това е великолепна новина. Никак не ми беше приятно, когато разбрах, че са ви нападнали — продължи искрено Головко. Руснаците винаги са били сантиментални хора, особено когато става дума за малки деца.

— Нито пък на мен — заяви Кларк. — Но си струваше, както казваме ние. Лично спипах едно от копелетата.

— Това не знаех, Ваня — продължи председателят… дали лъжеше, или не, това Джон не можеше да прецени.

— Е, каква е целта на обаждането ти?

— Имам нужда от помощта ти във връзка с едно име.

— Що за име е това?

— Прикриваща самоличност: Серов, Йосиф Андреевич. Въпросният служител — бивш служител, предполагам — работи с „прогресивни елементи“ на Запад. Имаме основание да вярваме, че той е инспирирал операции, при които са убити хора, в това число и нападението срещу моите хора тук, в Херефорд.

— Ние нямаме нищо общо с това, Ваня — веднага заяви Головко с много сериозен тон.

— Нямам никакво основание да смятам, че имате, Сергей, но един човек с това име, идентифициран като руснак по националност, е предал пари и наркотици на ирландските терористи. Бил е известен на ирландците от години, в това число и от долината Бекаа. Така че според мен някога е бил от КГБ. Разполагам и с външно описание — каза Кларк и му го предаде.

— „Серов“, казваш. Това е странно…

— Да, знам.

— Важно ли е за теб?

— Сергей, освен че уби двама от моите хора, тази операция заплаши пряко моята жена и дъщеря ми. Да, приятелю, за мен е много важно.

Головко се замисли. Той познаваше Кларк, с когото се беше срещнал преди година и половина. Полеви офицер с необикновен талант и голям късмет, Джон Кларк някога беше техен опасен противник, квинтесенция на професионализма за един служител от разузнаването, заедно със своя по-млад колега, Доминго Естебанович Чавес, ако си спомняше добре. А Головко знаеше, че дъщеря му е омъжена за това момче, Чавес — всъщност това той го беше разбрал съвсем наскоро. Някой беше предал тази информация на Кириленко в Лондон, въпреки че не можеше да си спомни кой точно.

Но ако е бил руснак, най-малкото бивш чекист, разбъркал блатото на терористите, е, това не беше много добра новина за неговата страна. Дали да съдейства? — запита се председателят. Какво беше отгоре и какво можеше да се окаже отдолу? Ако сега се съгласеше, трябваше да продължи, иначе ЦРУ и други западни служби щяха да откажат да му съдействат. Дали това беше в интерес на страната му? Дали беше в интерес на собственото му ведомство?

— Ще видя какво мога да направя, Ваня, но нищо не мога да обещая — чу Кларк. Окей, това означаваше, че Головко поне се е замислил.

— Ще го приема като лична услуга, Сергей Николаич.

— Разбирам. Да видим първо каква информация мога да намеря.

— Много добре. Лек ден, приятелю.

— Досвидания.

Кларк извади касетата и я прибра в чекмеджето на бюрото си.

— Добре, приятел, да видим какво можеш да ми пуснеш.

Компютърната система в руската разузнавателна служба не беше толкова напреднала, колкото при западните им колеги, но техническите различия обикновено се губеха за човешките ползватели, чиито умове работят на по-бавна скорост дори и от най-примитивния компютър. Головко се беше научил да я използва, защото не обичаше винаги други хора да вършат нещата заради него и след минута получи пълен екран с данни под прикриващото име.

ПОПОВ, ДМИТРИЙ АРКАДИЕВИЧ, гласеше екранът, и изреждаше служебния му номер, рождената дата и датата на назначаване на работа. Беше уволнен като полковник приблизително по време на първото голямо съкращение, което беше свило щата на КГБ почти с една трета. Добри оценки от неговите началници, забеляза Головко, но Попов се беше специализирал в област, към която агенцията вече не проявяваше голям интерес. Буквално всички от този отдел бяха пенсионирани в страна, където пенсиите им можеха да нахранят човек за не повече от пет дена в месеца. Е, той лично не можеше да направи нищо по въпроса, каза си Головко. Достатъчно трудно беше да измъква суми от Думата, колкото да поддържа съществуването на сведената до минимум агенция, въпреки факта, че омаломощената държава се нуждаеше от нея повече от всякога… а този Кларк беше изпълнил две задачи, които бяха облагодетелствали неговата държава, припомни си Головко — в добавка, разбира се, към предишните му дейности, причинили немалка вреда на Съветския съюз… но от друга страна, тези дейности бяха помогнали самият той да се издигне до поста председател на своята агенция.