Том Кланси - Дъга Шест

— Жестоко е, но е красиво — каза Попов.

— Майката Природа е такава, приятелю. Жестока, но красива. — Килгор изгледа как соколът се скри в далечината. — Такова нещо си струва да види човек.

— Трябва да хвана един и да го обуча — обяви Маклийн. — Да го науча да убива, тръгвайки от юмрука ми.

— Прерийните кучета не са ли заплашени?

— Не, по никой начин — отговори Килгор. — Хищниците могат да контролират техните количества, но никога няма да ги унищожат напълно. Природата поддържа равновесие.

— Как хората се вместват в това равновесие? — попита Попов.

— Не се вместват — отвърна му Кърк Маклийн. — Те просто го прецакват, понеже са твърде тъпи, за да разберат кое работи и кое не. И не им пука за вредите, които нанасят. Но това е техен проблем.

— И кое е решението? — попита Попов.

Килгор се извърна и го погледна право в очите.

— Как кое, ние.

— Ед, той сигурно е използвал това прикриващо име дълго време — възрази Кларк. — Типовете от ИРА не са го виждали от години, но това е името, с което са го знаели.

— Логично — наложи се да признае Ед Фоли по телефона. — Значи ти наистина държиш да говориш с него?

— Е, не че е кой знае какво, Ед. Нищо особено, само дето пусна хора да убият жена ми, дъщеря ми и внука ми, нали? И те наистина убиха двама от моите хора. Сега имам ли разрешение да се свържа с него, или не? — настоя ДЪГА Шест от бюрото си.

В своя кабинет на шестия етаж в главната квартира на ЦРУ директорът на централното разузнаване Едуард Фоли се поколеба — нещо не много характерно за него. Ако позволеше на Кларк да го направи и Кларк получеше това, което иска, щеше да се наложи да се приложат правилата за реципрочност. Сергей Николаевич някой ден щеше да се обади в ЦРУ и да помоли за информация от деликатен характер, и той, Фоли, щеше да трябва да му я осигури, иначе духът на дружелюбност в средите на разузнавателната общност щеше да се наруши. Но Фоли не можеше да предскаже какво можеха да поискат един ден руснаците, а двете страни все още продължаваха да се шпионират взаимно, поради което правилата на дружелюбност в съвременния шпионски бизнес едновременно се прилагаха и не се прилагаха. Правиш се, че съществуват, но не забравяш да действаш така, че все едно не съществуват. Такива контакти бяха редки и Головко действително беше проявил услужливост на два пъти по време на реални операции. И никога досега не беше помолил за ответна услуга, може би защото операциите пряко или косвено бяха от полза и за неговата страна. Но Сергей не беше от хората, които лесно забравят един дълг и…

— Знам какво си мислиш, Ед, но ние изгубихме хора заради този човек и искам да го спипам за задника, а Сергей може да ми помогне да го хвана.

— Ами ако той все още е вътрешен? — опита се да спечели време Фоли.

— Ти вярваш ли в това? — изсумтя Кларк.

— Е, не, струва ми се, че го преживяхме.

— На мен също, Ед. Следователно, ако е приятел, нека му зададем един приятелски въпрос. Може би ще получим приятелски отговор. Възможното „танто за танто“ е да се съгласим руски хора от специални операции да потренират с нас няколко седмици. Такава цена съм готов да платя.

Напълно безполезно усилие беше да се спори с Джон, който беше обучавал него и жена му, Мери Пат, сега оперативен заместник-директор.

— Окей, Джон, одобрено е. Кой поема контакта?

— Имам номера му — увери го Кларк.

— Тогава обади му се, Джон. Одобрявам — приключи директорът с голяма неохота. — Нещо друго?

— Не, и благодаря. Как са Мери Пат и децата?

— Чудесно. Как е внук ти?

— Никак не е зле, да ти кажа. Паци се справя много добре, а Санди е поела всичката работа около Джей Си.

— Джей Си?

— Джон Конър Чавес — поясни Кларк.

„Много сложно име“ — помисли си Фоли, но не го каза.

— Е, добре. Давай, Джон. До скоро.

— Благодаря ти, Ед. Бай. — Кларк превключи бутоните на апарата си. — Бил, имаме одобрение.

— Чудесно — отвърна Тоуни. — Кога ще се обадиш?

— К’во ще кажеш да треснем сега?

— Гледай да го изпипаш както трябва — предупреди Тоуни.

— Спокойно. — Кларк прекъсна тази линия и натисна един бутон, който да активира касетофона, преди да натисне следващия, който да набере Москва.

— Шест-шест-нула — отвърна женски глас на руски.

— Трябва да говоря лично със Сергей Николаевич. Моля кажете му, че го търси Иван Тимофеевич — отвърна Кларк на възможно най-литературния си руски език.

— Момент — отвърна секретарката, зачудена как това лице се е добрало до пряката линия на председателя.