Том Кланси - Дъга Шест

— Е, как беше пътуването?

— Горе-долу както очаквах, цял шибан ден, напъхан в 747 — изпъшка Динг в телефона.

— Хайде сега, поне бяхте първа класа — подхвърли Кларк.

— Страхотно. Другия път отстъпвам това удоволствие на теб, Джон. Как са Паци и Джей Си? — попита Чавес, връщайки се към по-съществените за него неща.

— Чудесно. Знаеш ли, да си дядо не било чак толкова лошо. — Кларк можеше да добави, че все още не беше сменил и една пелена. Санди беше обсебила безскрупулно всички шетни около „бебенцето“, позволявайки на мъжа си само да държи малкото типче. Той предполагаше, че подобни инстикти са силни у жените, и не искаше да бърка в паницата на самодоволството й. — Той е един малък хубавец, Доминго. Добре си се справил, хлапако.

— Благодаря, татенце — последва ироничният отговор от шестнайсет хиляди километра разстояние. — А Паци?

— Добре е, но не може да се наспи както трябва. Джей Си спи по три часа и я буди. Но докато се върнеш, това ще се промени. Искаш ли да се чуеш с нея?

— Ти как смяташ, мистър К?

— Добре, задръж така. Паци! — извика той. — Доминго е.

— Здрасти, скъпа — каза Чавес в хотелската си стая.

— Как си, Динг? Как беше полетът?

— Дълъг, но няма значение — излъга той. Човек не показва слабостта си пред собствената си жена. — Отнасят се с нас много добре, но тук е доста горещо. Бях забравил какво значи да е горещо.

— Ще бъдеш ли там за откриването?

— О, да, Паци, всички получихме пропуски като сътрудници на охраната, голям жест от страна на австралийците. Как е Джей Си?

— Чудесно — последва неизбежният отговор. — Той е толкова красив! И не плаче много. Знаеш ли, просто е чудесно, че го имаме.

— Спиш ли добре, мила?

— Ами, поспивам по някой друг час. Няма значение. При дежурствата беше много по-лошо.

— Е, оставяй на майка ти да ти помага все пак, нали?

— Тя ми помага — увери Паци съпруга си.

— Окей, трябва да поговоря още малко с баща ти… по работа. Обичам те, мила.

— И аз, Динг.

— Доминго, мисля, че като зет си добър, но и като съпруг и баща сигурно те бива — каза мъжкият глас три секунди по-късно. — Никога не съм виждал Патриша толкова да се усмихва.

— Благодаря, татенце — отвърна Чавес и погледна британския си часовник. Там беше малко след седем заранта, докато в Сидни вече минаваше четири. Изключително зноен следобед.

— Окей, как вървят работите там? — попита Кларк.

— Добре — каза Чавес на ДЪГА Шест. — Връзката ни е един полковник, Франк Уилкерсън. Солиден боец. Хората му са много добри — добре тренирани, уверени, приятни и отворени. Отношенията им с полицията са чудесни. Планът им за реагиране ми се струва добър — накратко, Джон, те имат толкова нужда от нас, колкото от няколкото кенгурата, които видях днес заранта, когато прелетяхме над околностите.

— По дяволите, какво толкова, просто се наслаждавайте на игрите. — Колкото и да беше ядосан Чавес, той и хората му все пак бяха получили десетина дни безплатна ваканция, помисли си Кларк, и това не беше съвсем като затворническа присъда.

— Пълна загуба на време, Джон — каза Чавес.

— Мдаа. Добре де, човек никога не знае, нали, Доминго?

— Предполагам — трябваше да се съгласи Чавес. Те вече бяха изкарали няколко месеца, доказващи, че човек наистина никога не знае.

— Хората ти добре ли са?

— Да, отнасят се с нас много мило. Добри хотелски стаи, достатъчно близо, за да ходим до стадиона пеша, въпреки че ни карат дотам със служебни коли. Така че сме нещо като платени туристи.

— Да. Както казах, Динг, просто се наслаждавайте на игрите.

— Как се оправя Питър?

— Възстановява се добре, но ще бъде извън играта поне още месец — месец и половина. Докторите тук ги бива. Краката на Чин са си таковали таковата. Смятай два и половина месеца за него, докато се върне.

— Сигурно е бесен.

— О, и още как.

— К’во става с нашите пленници?

— В момента полицията ги разпитва — отговори Кларк. — Чуваме все повече неща за руския ни приятел, но засега нищо, което да можем да използваме. Ирландските ченгета се мъчат да идентифицират кокаина по производителя — качеството му е медицинско, от истинска компания за лекарства. Десет фунта чиста кока. С уличната му цена можеш да купиш хладилен самолет. В „Гарда“ са притеснени, че това може да се превърне в нова тенденция — фракции на ИРА, въвлечени в пласиране на дрога — но това не е наш проблем.

— Руснакът — Серов ли беше? — той ли им е дал сведенията за нас?

— Точно така, Доминго, но откъде ги е получил, не знаем, а нашите ирландски гости не ни дават нищо повече от това, което вече имаме — може би всичко, което те знаят. Грейди изобщо не говори. А адвокатът му се ебава с това как сме го разпитали в стаята за възстановяване.