Том Кланси - Дъга Шест

Озоновият слой. Някои хора на Запад, изглежда, бяха забележително подковани на тая тема. Попов смяташе, че той лично би проявил загриженост едва когато пингвините, живеещи под озоновата дупка, започнат да изгарят от слънцето. Но въпреки това гледаше и слушаше. Оказа се, че лентата е произведена от някаква група, наричаща себе си „Земята първо“, и съдържанието, както той скоро забеляза, беше остро критично, също като произвежданите навремето в СССР филми по адрес на западното общество. Тези хора наистина бяха големи фанатици: призоваваха да се прекрати използването на най-различни промишлени химикали — а как щяха да работят охладителните уреди без тях? Дай сега да се откажем от климатика, за да спасим пингвините от прекалено голямото ултравиолетово излъчване? И това ако не беше глупост…

Лентата продължи петдесет и пет минути. Следващата, която избра, беше произведена от същата група и в нея се оплюваха водохранилищата. Започваше с кастрене на „екологичните престъпници“, които са одобрили и построили „Хувър“ на река Колорадо. Но това беше електроцентрала, нали? Нима хората нямаха нужда от електричество? И нима електричеството, произведено от водните централи, не беше най-чистото? Нима самата тази лента, произведена в Холивуд, не беше произведена с помощта на електроенергия? Кои прочие бяха тези хора…

…и какво правеха касетите им в неговата хотелска стая? Друиди. Думата отново сама изплува в съзнанието му. Принасящи девици в жертва, поклонници на дърветата… за последното бяха дошли на странно място. Из покритите с жита равнини на западен Канзас можеха да се намерят твърде малко ценни дървета.

Друиди? Поклонници на природата? Той остави лентата да се пренавие и прегледа някои от списанията, като намери едно, издавано от същата група, „Земята първо“.

Що за име беше това? Земята първо — първо пред кое? Статиите им крещяха от гняв по повод на всевъзможни насилия над планетата. Е, откритият рудодобив беше гадно нещо, нямаше как да не се признае. Планетата е красива и е добре да се пази. Той лично обичаше красотата на зеления лес не по-малко от всеки друг човек, а същото беше в сила и за червените скали по голите планински ридове. Ако наистина имаше Бог, то той беше великолепен художник, но… чакай-чакай, това пък какво беше?

Човечеството, се твърдеше във втората статия, се е оказало паразитен вид на повърхността на планетата, който по-скоро я унищожава, отколкото я подхранва. Хората са избили многобройни животински и растителни видове и с това си деяние са зачеркнали правото си да бъдат тук… прочете той в полемиката.

Е, това вече беше формена глупост! Нима една газела, озовала се пред нападащия лъв, призовава полицията или се обажда на адвоката си да пледира за правото й да остане жива? Нима сьомгата, плуваща срещу течението, за да хвърли хайвера си, протестира срещу челюстите на мечката, измъкнала я от водата, за да задоволи нуждите си? Нима една крава е равна на един човек? В очите на кого?

В Съветския съюз съществуваше почти религиозно убеждение, че американците, въпреки цялото си богатство, са побъркани, некултурни и непредсказуеми хора. Че са алчни, крадат богатството на други и експлоатират хората заради алчните си егоистични цели. Беше осъзнал цялата лъжа на тази пропаганда още при първото си полево назначение зад граница, но също така беше разбрал, че и западноевропейците смятат американците за малко смахнати, и ако тази група, „Земята първо“, беше представителна за Америка, то те определено имаха право. Но във Великобритания също имаше хора, които пръскаха със спрей хора, носещи кожени палта. Норката имала право да живее, казваха те. Норката? Някакъв си пор с ценна кожа! И този пор имал право на живот? По чий закон?

Същата тази сутрин те бяха възразили на предложението му да избият… как им викаха? Прерийни кучета, копаещи тунели плъхове, чиито дупки можеха да счупят краката на конете, които яздеха… но какво точно бяха казали? Че това място било тяхно, а не на конете и хората? Откъде тази жалост към един плъх? Благородните животни, соколите и мечките, елените и онези странни на вид антилопи, те добре, те бяха красиви, но плъхове? Подобни разговори беше имал с Брайтлинг и Хенриксен, които също така изглеждаха необичайно влюбени в разните неща, които живееха и пълзяха на открито. Той се зачуди какво ли е отношението им към комарите и хапещите мравки.

Дали тези друидски дивотии не бяха ключът към големия му въпрос? Попов се замисли над това и реши, че му е нужно известно образование, поне за да се увери, че не се е озовал сред начинанията на един луд… не луд, а просто масов убиец?… Тази мисъл не беше никак успокояваща.