Том Кланси - Дъга Шест

Лабораторната сграда също беше по-голяма от необходимото, прецени Попов, но за разлика от останалите, изглежда, в момента функционираше. Вътре имаше пропуск и портиер. Двамата мъже продължиха необезпокоявани до асансьорите, после на четвъртия етаж и право в един кабинет.

— Здрасти, докторе — каза Доусън. — Това е Дмитрий. Доктор Брайтлинг го изпрати снощи при нас. Той ще поостане тук — добави шефът на охраната.

— Получих факса. — Лекарят стана и протегна ръка на Попов. — Здравейте. Аз съм Джон Килгор. Моля, последвайте ме.

Двамата минаха през една странична врата и се озоваха в стая за прегледи, докато Доусън остана да ги чака отвън. Килгор каза на Попов да се съблече до кръста и се залови да му прави медицински преглед, като провери кръвното му налягане, провери очите, ушите и нервните му рефлекси, опипа корема му, за да се увери, че черният му дроб не е увреден, и най-накрая му взе четири кръвни проби за по-нататъшно изследване. Попов се подчини на всичко това, леко озадачен от цялата процедура и малко свенлив пред лекаря, както става с повечето хора по време на преглед. Най-сетне Килгор извади едно шишенце от шкафа с медикаменти и заби приготвената спринцовка в него.

— Това какво е? — попита Дмитрий Аркадиевич.

— Просто имунна инжекция — обясни Килгор, оставяйки шишенцето на масата.

Попов го вдигна и погледна етикетчето. На него пишеше само: „Б-2100 11-21-00“, и нищо повече. После, когато иглата се забоде в ръката му, присви очи. Никога не си беше падал по инжекциите.

— Готово — каза Килгор. — Утре ще ви информирам за кръвната картина.

След като свърши това, той посочи на пациента закачалката с дрехите му. Колко жалко, помисли си Килгор, че пациентът не можеше да бъде признателен, че спасяват живота му.

— Той би могъл просто да не съществува — каза специален агент Съливан на шефа си. — Може би някой идва да проверява пощата му, но не и в последните девет–десет дни.

— Какво можем да направим по въпроса?

— Ако искате, можем да монтираме камера и сензори за движение вътре в кутията, както правят момчетата от ЧКР 41 41 Чуждестранно контраразузнаване — група към ФБР, осигуряваща защита на правителствени агенции от чуждестранен шпионаж. — Б. пр. за покриване на уязвими точки. Това можем, но струва пари и човешки ресурси, за да държим на дежурство един-двама агенти в случай, че алармата се задейства. Толкова ли е важен този случай?

— Да. вече е важен — каза на подчинения си главният помощник-специален агент на полевия отдел в Ню Йорк. — Започна го лично Гъс Вернер и той лично наглежда хода на разследването. Така че поговори с момчетата от ЧКР и ги помоли да ви помогнат с наблюдението на тази пощенска кутия.

Съливан кимна, прикривайки изненадата си.

— Окей, за това няма проблем.

— По-нататък. Как върви делото Банистър?

— В момента не сме стигнали до нищо. Най-близкото до попадение, което имаме досега, е вторият ни разговор е този Кърк Маклийн. Държеше се малко изнервено. Може би въпрос на нерви, или пък нещо друго… нищо нямаме срещу него във връзка с липсващата жертва, освен че са пили заедно и са си говорели в онзи бар. Направихме му фоново проучване. Нищо особено за докладване. Изкарва добри пари от корпорация „Хоризонт“ — по професия е биохимик, завършил е университета в Делауеър, магистърска степен, работа върху докторат в Кълъмбия. Членува в някои групи за запазване на околната среда, в това число „Земята първо“ и клуб „Сиера“, получава списанията им. Главното му хоби е планинарството. Има банкова сметка, плаща си таксите редовно. Съседите му казват, че е тих и затворен, няма близки приятели в сградата. Не е известно да има приятелки. Твърди, че познава Мери Банистър бегло, завел я веднъж до дома й, без сексуална връзка, и толкова, така казва.

— Нещо друго? — попита ГПСА.

— Листовките, разпространени от НИПО, досега не са довели до никакво развитие. Не бих казал, че храня големи надежди.

— Какво ще правиш по-нататък тогава?

Съливан сви рамене.

— След няколко дни ще отидем пак при Маклийн да поговорим с него. Както казах, изглеждаше малко шашнат, но недостатъчно, за да се оправдае пълното му следене.

— Говорих по случая с лейтенант д’Алесандро. Той смята, че в тази част на града може да действа сериен убиец.

— Може би. Има още едно изчезнало момиче, Ан Претлоу, но и по този случай нищо не се разплита. Няма за какво да се заловим. Все едно, ще продължим да търсим — обеща Съливан. — Ако се е развихрил някой такъв, рано или късно ще направи грешка. — Но докато направеше, можеше да изчезнат още няколко млади жени, а обединените сили на НИПО и ФБР не можеха да направят кой знае какво, за да го спрат. — Досега не бях работил по такъв случай.