Том Кланси - Дъга Шест

Третият военен камион закова на няколко метра зад колата на Нунън. Еди Прайс скочи пръв, вдигнал своя МР-10, после се присви и се огледа да види откъде идват изстрелите. Каквото и да беше всичко това, ставаше адски бързо, а нямаше никакъв план. Беше се учил на това като обикновен пехотинец, но това беше преди двадесет години. Сега беше войник от Специални операции и от него се очакваше да знае всяка своя стъпка, преди да я предприеме.

— Мамицата му, какво става, Еди? — викна Майк Пиърс.

Точно в този момент Нунън скочи от камиона, смени пълнителя на пистолета си, забеляза ги и им махна с ръка да тръгнат напред.

— След него — заповяда Прайс. Луис Лоасел се появи отстрани до Пиърс и двамата закрачиха напред. Пади Конъли ги настигна, вече бръкнал в торбата си с фокуси за флеш-бенга.

О’Нийл и четворката му профучаха през входа на Спешното отделение и се затичаха към фургона, без да бъдат забелязани. Тимъти беше оставил ключовете вътре и колата потегли още преди останалите да затворят вратите.

— Внимание, внимание — съобщи Франклин по радиото. — Четирима обекти напускат болницата в кафяв фургон. — После извъртя пушката си, прицели се малко зад лявата предна гума и стреля.

Тежкият куршум проби буфера все едно че беше вестник и се заби в стоманения блок на шестцилиндровия двигател. Проби цилиндъра, повреди буталото и колата мигновено спря.

О’Нийл изруга и се опита да подкара пак, но без никакъв резултат. Стартерът не можа да завърти повредения колянов вал. О’Нийл не можа да разбере защо, но возилото му се оказа напълно мъртво, а той — прикован на открито.

Франклин със задоволство огледа резултата от изстрела си и зареди нов патрон. Този беше прицелен в главата на шофьора. Той намести кръстчето на мерника си и натисна, но в същия момент главата помръдна и изстрелът я пропусна. Това беше нещо, което никога не му се беше случвало, и Фред Франклин за миг се вцепени от изненада. После презареди.

О’Нийл беше изпорязан от парчетата стъкло. Куршумът бе ударил на повече от пет сантиметра от него, но ударната вълна го изхвърли от шофьорската седалка назад към товарния отсек и той замръзна на място. Нямаше представа какво да направи по-нататък.

Снайперите на Хомър Джонстън и Дитер Вебер все още бяха в куфарите и тъй като изглеждаше, че вероятно за нито един от двамата няма да се отвори възможност да ги използват, те тръгнаха напред само с пистолети. Забелязаха как в тила на екипа Еди Прайс отпра дупка в платнището в задната част на втория камион „Волво“ и как Пади Конъли дръпна щифта на флеш-бенга и го хвърли вътре. След две секунди експлозията издуха целия брезент от покрива на каросерията. Пиърс и Лоасел скочиха нагоре, с оръжия готови за стрелба, но тримата мъже вътре бяха в безсъзнание, зашеметени от взривната вълна. Пиърс скочи вътре да ги обезоръжи, изхвърли оръжията им от камиона и коленичи над тях.

Във всеки от трите камиона един от мъжете трябваше да изпълнява и задачата на шофьор. В най-предния водачът се казваше Пол Мърфи и още от самото начало на акцията беше раздвоил вниманието си между стрелбата и следенето на ягуара на Грейди. Той забеляза, че колата тръгна, и хвърли оръжието си, за да седне на шофьорската седалка и да запали дизеловия двигател. Вдигна глава и видя рухващото тяло на Роди Сандс, което като че ли беше обезглавено. Какво ставаше? Дясната ръка на Шон се показа от прозореца, махайки с кръгово движение — тоест да подкара камиона след него. Мърфи дръпна скоростния лост, обърна се наляво и видя кафявия фургон на Тим О’Нийл, който се беше заковал неподвижен на паркинга. Първоначалният му инстинкт го подкани да подкара натам и да прибере другарите си, но завоят щеше да е труден, а Шон продължаваше да му маха и той реши да го последва. Отзад един от стрелците повдигна брезента и погледна към другите два камиона, стиснал своя АКМС в ръце — но нито един от тях не тръгваше, а в тях стояха мъже в черни облекла…

…един от които беше сержант Скоти Мактайлър. Държеше в ръцете си МР-10, прицелена. Изстреля три куршума в лицето и с удоволствие забеляза розовото облаче на мястото му.

— Команда, тук Мактайлър, един камион напуска зоната с обекти на борда! — Мактайлър пусна още няколко куршума но без никакъв ефект, след което се извърна, преценявайки какво друго може да направи.

Попов никога досега не беше виждал истинска битка, но в момента наблюдаваше точно това. Отстрани изглеждаше съвсем хаотично, със сновящи из полесражението хора, като че ли безцелно. Хората в черно… е, трима от тях бяха свалени от първоначалната стрелба, а другите се движеха, явно преследвайки ягуара, буквално идентичен с неговия, и камиона, който вече напускаше паркинга. На по-малко от три метра от него телевизионният репортер говореше бързо по микрофона си, докато операторът му беше приковал камерата си върху събитията, разиграващи се в подножието на хълма. Попов беше сигурен, че гледката ще е доста възбуждаща за зрителите, седящи по чехли в домовете си. Също така беше сигурен, че е крайно време да се маха.