Том Кланси - Дъга Шест

— Ох — изпъшка Хомър Джонстън. — Не се шегуваш, нали? Команда, тук Снайпер Две-едно, имам нужда от лекар, и то незабавно!

Прайс чу всичко това. Намираше се на по-малко от тридесетина метра от фургона, сержант Нанс Патерсън беше до него и се опитваха да се приближат незабелязани. Вляво от себе си виждаше Хулио Вега, до него беше Томлинсън. Вдясно се виждаше физиономията на Стив Линкълн. Пади Конъли трябваше да е с него.

— Екип 2, тук Прайс. Във фургона имаме обекти. Не знам дали има и в сградата. Вега и Томлинсън, влезте и проверете — и бъдете адски внимателни!

— Тук Вега. Прието, Еди. Тръгваме.

Озо се запъти с Томлинсън към главния вход, докато останалите четирима държаха под око проклетото кафяво камионче. Двамата сержанти се приближиха до предната врата бавно, надничайки през прозорците, но видяха само група объркани хора. Първи сержант Вега заби пръст в гърдите си и посочи с очи към входа. Томлинсън кимна. Вега тръгна бързо, нахлу в главното фоайе и завъртя очи да обхване цялото помещение. Двама души закрещяха, като видяха отново човек с оръжие, въпреки очебийната разлика във външния вид. Той вдигна лявата си ръка.

— Спокойно, аз съм от добрите. Някой да знае къде са лошите? — Отговорът на въпроса му беше пълно объркване, но двама души посочиха към задната част на сградата, към спешното отделение, което изглеждаше логично. — Фоайето е чисто — изкомандва Вега. — Хайде, Джордж. — И след това: — Команда, тук Вега.

— Вега, тук Прайс.

— Фоайето на болницата е чисто, Еди. Имаме двайсетина цивилни, за които трябва да се погрижим, окей?

— Нямам повече хора, Озо. Всички тук сме заети. Вебер докладва, че имаме сериозни жертви.

— Тук Франклин. Слушам. Мога да се придвижа към вас, ако ви трябвам.

— Франклин, тук Прайс, мини западно. Повтарям, подходи откъм запад.

— Франклин, подхождам западно — отвърна снайперистът. — Тръгвам.

— Кариерата му на хвъргач е приключила — отбеляза Нанс, докато товареше отпуснатото тяло в „Найт Хоук“.

— Адски сигурно, особено ако е левак. Давай сега към болницата. — Малой се качи в хеликоптера и стисна лостовете. След минута отново бяха във въздуха. Отзад Нанс връзваше здраво пленника.

Шофьорът беше загинал, премазан между колелото и облегалката, след като камионът се беше натресъл в мантинелата. Очите му бяха отворени, а от устата му течеше кръв. Вторият, изхвърчал през задницата на камиона, също беше мъртъв, с две дупки от куршум в челото. Жив беше само един — но с два счупени крака и ужасни рани по лицето. Непоносимата болка го беше привела в безсъзнание.

— Мечо, тук Шест — каза Кларк.

— Мечо, приемам.

— Можеш ли да ни вземеш? Тук имаме един ранен обект, а и аз искам да се върна и да видя какво става.

— Идвам ей сега. За сведение, на борда също имаме един ранен обект.

— Прието, Мечо. — Кларк погледна на запад. „Найт Хоук“ се виждаше ясно и той забеляза как вертолетът промени посоката си и се насочи към тях.

Чавес и Моул измъкнаха тялото на пътното платно. Това, че краката му бяха изкривени под очевидно невъзможен ъгъл, изглеждаше ужасно, но той беше терорист и не заслужаваше кой знае какво състрадание.

— Обратно в болницата?

— Но там сме в капан! — възрази Сам Вари.

— В капан сме и тук! — подчерта Джими Кар. — Трябва да действаме. Веднага!

О’Нийл прецени, че това е разумно.

— Окей, окей. Дърпам вратата, а вие тичате към входа. Готови? — Те кимнаха, стиснали оръжията си. — Сега! — изхриптя той и дръпна плъзгащата се странична врата на фургона.

— Мръсници! — изрева Прайс в микрофона. — Връщат се в болницата! Преброих петима.

— Потвърждавам, петима — съгласи се друг глас по радиоверигата.

Вега и Томлинсън почти бяха стигнали до спешното отделение, достатъчно близо, за да видят хората вътре, но не и двойната стъклена врата, извеждаща навън. Чуха още някакви писъци. Вега свали шлема си и надникна иззад ъгъла. По дяволите! Вътре нахлуваха някакви типове. С АКМС. Един гледаше към вътрешността на сградата… а зад него се виждаше силуетът на друг, обърнат към изхода. Нечия ръка го стисна за рамото и Озо се стресна. Беше Франклин, без чудовищната си пушка, а само с пистолета „Берета“.

— Току-що чух, че вътре били петима, така ли?

— Така казаха — потвърди Вега и махна на сержант Томлинсън в другия край на коридора. — Стой зад мен, Фред.

— Ясно, Озо. Съжаляваш ли, че ти я няма М-60?

— Адски! — Колкото и добра да беше германската МР-10, в ръцете си я чувстваше като момчешка играчка.