Том Кланси - Дъга Шест

Чавес и Кларк правеха същото, застанали на няколко метра от служебната кола на Кларк.

— Кордонът трябва да се укрепи — каза Динг.

Откъде се бяха появили всички тези превозни средства? Толкова хора ли бе имало в зоната, когато бе започнала пукотевицата? На хълма се виждаше обичайният проклет телевизионен фургон с вдигната сателитна чиния и вероятно репортерът вече говореше пред ръчната миникамера. Чавес плю на земята — опасността за семейството му се беше превърнала в проклето зрителско забавление.

Грейди трябваше да вземе решение и при това да го направи веднага. Ако искаше да постигне целта си и да се измъкне, моментът беше точно сега. Пакетът му със скритото оръжие лежеше на земята до наетата от него кола. Той го остави там при Роди Сандс и се приближи до най-отдалечения камион.

— Шон — подвикна глас от каросерията. — Проклетите телефони не бачкат.

— Знам. Започваме след пет минути. Гледай за другите и след това продължавайте според плана.

— Ясно, Шон — отвърна гласът.

До ушите на Грейди стигна щракането на оръжия, приготвяни за стрелба. Той отиде до следващия камион и им каза същото. Във всеки от камионите имаше по трима души. В брезентовите покривала над каросериите бяха изрязани дупки, като бойници на замък, и тези, които бяха вътре, сега ги отвориха леко и огледаха войниците, намиращи се на по-малко от сто метра от тях. Грейди се върна при колата си, погледна часовника си и кимна на Роди Сандс.

Камионът на Екип 2 започна да се спуска по хълма към болницата. Колата на Нунън бе право пред него.

Попов оглеждаше целия район с бинокъла си. В полезрението му се появи трети военен камион с още мъже в каросерията — вероятно подкрепление на онези, които вече се намираха пред болницата. Той насочи вниманието си към зоната около болницата и по-внимателното оглеждане му показа… нима това беше Джон Кларк? Стоеше встрани от другите. Е, щом жена му беше заложник, изглеждаше логично да е оставил на друг — би трябвало да има пръв заместник — да командва операцията. И така, сега той само стоеше там и изглеждаше доста напрегнат в цивилния си костюм.

— Извинете. — Попов свали бинокъла и видя един репортер и един оператор с камера. Затвори очи в безмълвна ругатня.

— Да?

— Бихте ли споделили с нас впечатлението си какво става тук? Най-напред името ви и как се оказахте тук?

— Ами, казвам се… казвам се Джак Смит — отвърна Попов с най-добрия си лондонски акцент. — Бях поизлязъл сред околността… да погледам птиците, нали разбирате. Да се понаслаждавам на природата. Хубав ден е и…

— Господин Смит, имате ли някаква представа какво точно става тук?

— Не, всъщност никаква.

Той пак вдигна бинокъла си, за да не им даде възможност да хванат лицето му. Да! Това там беше Шон Грейди, застанал до Роди Сандс. Ако беше вярващ, щеше да призове Господа — много добре разбираше какво си мислят и какво се канят да направят.

Грейди измъкна автомата, сложи пълнителя, разгъна приклада, с плавно движение го опря в рамото си и стреля по групата облечени в черно войници. Секунда след него мъжете в камионите направиха същото.

Четирима души паднаха в първите две секунди. Останалите успяха да отскочат и да залегнат — и очите им зашариха за източника на стрелбата.

Нунън видя как залегнаха и шокът му трая около секунда — докато осъзнае какво става. После заговори по тактическата радиостанция:

— Внимание, внимание, Екип 1 под обстрел откъм тила!

В същото време очите му затърсиха източника на стрелбата… трябваше да е ето оттам, от онзи голям камион. Кракът на агента на ФБР натисна здраво педала на газта и той се понесе натам. Дясната му ръка се пресегна за пистолета.

Главен механик Майк Чин беше поразен с куршум в двете бедра. Внезапността само направи болката по-силна. Беше напълно неподготвен за това и болката го парализира за няколко секунди, докато тренингът не се наложи сам и той не се помъчи да изпълзи встрани, за да се прикрие.

— Чин е ранен, Чин е ранен — изпъшка той по радиото. До него падна друг член на Екип 1 — от едната страна на лицето му шуртеше кръв.

Сержант Хюстън изви рязко глава надясно при неочаквания пукот. Очите му засякоха нещо като дуло на автомат, показващо се от един от камионите, и той веднага извъртя пушката си, за да се опита да засече цел.

Роди Сандс забеляза движението. Снайперистът се намираше там, където го беше запомнил, но както се беше завил с камуфлажното покривало, беше трудно да го следи. Движението обаче все пак го издаде, а разстоянието беше само сто и петдесет метра. Задържайки автомата ниско и вляво, той натисна спусъка и го задържа, изпращайки куршумите на дълъг откос.