Том Кланси - Дъга Шест

— Какво означава един милион в повече? — попита Хенриксен с едва прикрита усмивка.

Значи и двамата смятаха такава значителна сума за дреболия. Попов отново беше поразен от факта, че те замислят нещо чудовищно… но какво?

— Как ги искат? В брой? — попита Брайтлинг.

— Не, казах им, че ще бъдат депозирани в шифрована швейцарска сметка. Това мога да го уредя.

— Вече съм изпрал достатъчно — каза Бил на работодателя си. — Можем да го уредим още утре, ако искате.

— И това означава, че ще трябва да летя за Швейцария още утре — вметна кисело Дмитрий.

— Омръзна ли ти да летиш? — Попов за пръв път забеляза искрена симпатия у шефа си и въздъхна.

— Разбирам, Дмитрий — каза Хенриксен. — И за мен това пътуване до Австралия и обратно беше много неприятно.

— Как е детството в Русия? — полюбопитства Брайтлинг.

— По-трудно, отколкото в Америка. Там в училищата има повече насилие. Без сериозна престъпност — поясни Попов. — Но много борба между момчетата например. Борба за надмощие, нещо обичайно за момчетата. Властите обикновено не обръщат внимание на тези неща.

— Ти къде си отраснал?

— В Москва. Баща ми също беше офицер в Държавна сигурност. Завърших Московския държавен университет.

— Каква специалност?

— Език и икономика. — Първото се беше оказало много полезно. Второто беше напълно безполезно, тъй като марксистката представа за икономика се беше оказала съвсем неефикасна.

— Излизахте ли извън града? Нали знаеш, нещо както бойскаутите при нас, такива неща?

Попов се усмихна, зачуден накъде ли води този разговор и защо ли го питат за тези неща. Но продължи играта.

— Един от най-щастливите ми спомени от детството. Бях пионерче. Ходехме извън града, в едно държавно стопанство, и работехме там по един месец, помагахме в събирането на реколтата, живеехме сред природата, както казвате вие, американците. — А после, на четиринадесет години, той беше срещнал първата си любов, Елена Ивановна. Зачуди се къде ли е тя сега. Поддаде се на кратък пристъп на носталгия, припомняйки си как я опипваше в тъмното — първото му завоевание…

Брайтлинг долови унесената му усмивка и я взе за това, което му се искаше да бъде.

— Това ти е харесвало, а?

Те явно не очакваха да чуят точно тази история.

— О, да. Често съм се чудил какво ли е да живееш така, на открито, слънцето да те пече през целия ден, да се трудиш над земята. Двамата с баща ми често ходехме в горите да берем гъби — това беше обичайната форма на почивка за съветските граждани през шестдесетте години да се разхождат сред горите. — За разлика от повечето руснаци, той беше возен там със служебната кола на баща си, но като момче обичаше гората като място, пълно с приключения и романтика, както я обичат всички момчета, и му харесваше да прекарват там с баща му.

— Има ли дивеч във вашите гори? — попита Бил Хенриксен.

— Човек може да види птици, разбира се, много видове, а понякога и лосове, но рядко. Държавните ловци винаги ги избиваха. Но главната им цел са вълците. Ловят ги с хеликоптери. Ние, руснаците не обичаме вълците, както вие в Америка. Твърде много приказки има за побеснели вълци, как ядат хора, нали разбирате. Повечето е лъжа, предполагам.

Брайтлинг кимна.

— И тук е същото. Вълците са просто едни големи кучета, човек може да си ги дресира за домашни любимци, ако поиска. Някои го правят.

— Вълците са страхотни — добави Бил. Той самият често си беше мислил да си опитоми някой вълк. Но за такова нещо ти трябва много земя. Може би след като се изпълнеше Проектът.

За какво, по дяволите, беше всичко това, зачуди се Попов, без да прекъсва играта.

— Винаги съм искал да видя мечка, но край Москва не е останала нито една. Гледаме ги само в зоопарка. Обожавам мечките — добави той неискрено. Тези животни винаги го бяха плашили адски. Децата в Русия слушаха какви ли не приказки за мечки, малко от които дружелюбни, макар и не толкова противоестествени като вълчите истории. Големи кучета ли? Вълците наистина избиваха хора в степите. Селяните мразеха проклетите зверове и посрещаха с радост държавните ловни хайки с техните хеликоптери и автомати.

— Е, ние с Джон сме почитатели на природата — обясни Бил и махна на сервитьора за нова бутилка вино. — Цял живот, още от бойскаути. Нещо като вашите пионери, предполагам.

— Държавата не се държеше добре с природата в Съветския съюз. Там беше много по-лошо от проблемите, които имате тук, в Америка. Американците трябва да дойдат в Русия да проучат щетите и да предложат начини за оправяне на проблемите със замърсяването. — Особено в Каспийско море, където замърсяването беше унищожило по-голямата част от есетрата и покрай нея — и хайвера, който от толкова години беше един от основните източници на валута за СССР.