Том Кланси - Дъга Шест

— Да, това беше истинско престъпление — съгласи се Брайтлинг. — Но то е глобален проблем. Хората не уважават природата така, както би трябвало. — И докторът продължи в същия дух като че ли предварително замислената си лекция, която Дмитрий изслуша учтиво.

— В Америка по този въпрос съществува мощно политическо движение, нали?

— Не толкова мощно, колкото мнозина биха искали — отбеляза Бил. — Но за някои от нас това е много важно.

— Такова движение би било много полезно в Русия. Жалко, че толкова много неща бяха унищожени там съвсем безцелно — реагира Попов, отчасти мислейки го искрено. Държавата би трябвало да съхранява природните ресурси за правилно експлоатиране, а не да ги унищожава просто защото местните политически некадърници не знаят как да ги използват правилно. Но пък СССР се беше оказал така ужасно неефикасен във всичко, с което се беше заел… е, с изключение на шпионажа, поправи се Попов. Америка се оправяше добре, помисли си той^ Градовете й бяха много по-чисти от руските, дори Ню Йорк, и бе достатъчно човек да излезе с колата на един час път извън който и да е град, за да види зелена трева и спретнати ферми. Но по-големият въпрос сега беше: защо един разговор, започнал с обсъждането на предстоящ терористичен инцидент, се беше отклонил в тази тема? Дали той самият не беше го предизвикал? Не, работодателят му го беше пренасочил рязко в тази посока. Не можеше да е случайност. Това означаваше, че искат да го сондират… но за какво? За тези глупости с природата? Той отпи замислено от виното си и се втренчи в двамата си събеседници.

— Знаете ли, всъщност никога не съм имал възможност да разгледам Америка. Много бих искал да видя националните паркове. Особено Йелоустоун.

— Най-красивото място в Америка — каза Хенриксен.

— Не, Йоусемъти е най-красивото — възрази Брайтлинг. — В Калифорния. Най-красивата долина в целия свят. В момента е претъпкана с туристи, разбира се, но това ще се промени.

— Същата работа е и в Йелоустоун, Джон, но, да, и това ще се промени. Някой ден — заключи Хенриксен.

Тия двамата изглеждаха съвсем сигурни за нещата, които щели да се променят. Но американските държавни паркове се поддържаха от правителството за всички граждани, нали? Така и трябваше да бъде, защото се поддържаха от федералните данъци. Тук нямаше ограничен достъп за елита. Равенство за всички — нещо, на което го бяха учили в съветските училища, само дето тук съществуваше реално. Още една причина, помисли си Дмитрий, поради която едната държава беше рухнала, докато другата беше станала още по-силна.

— Какво искате да кажете с „това ще се промени“? — попита Попов.

— О, идеята е да се намали въздействието на хората над дивата природа. Идеята е добра, но най-напред трябва да се случат някои други неща — отвърна Брайтлинг.

— Просто още едно–две — съгласи се с кикот Хенриксен. После, изглежда, реши, че процесът на опипване е отишъл достатъчно далеч. — Както и да е, Дмитрий, как ще разберем за Грейди?

— Аз ще му се обадя. Остави ми един номер на мобифон, който мога да използвам в определени часове на деня.

— Доверчива душа.

— За мен, да. С него сме приятели още от 80-те, когато беше в долината Бекаа. А освен това става дума за мобифон, купен най-вероятно с фалшива кредитна карта от някой друг. Тези неща са много полезни за служителите от разузнаването. Трудно е да ги проследиш, освен ако не разполагаш с много сложно оборудване. Америка има такова, Англия също, но другите държави — не, много малко от тях.

— Е, тогава му се обади веднага, щом решиш, че е подходящо. Искаме да се задейства, нали, Джон?

— Да — отвърна решително доктор Брайтлинг. — Бил, уреди парите за трансфера още утре. Дмитрий, ти тръгваш и уреждаш банковата сметка.

— Да, Джон — отговори Попов.

Грейди наистина беше въодушевен от задачата. В Дъблин наближаваше два през нощта. Снимките бяха проявени от един приятел от движението — само шест не бяха излезли. По-големите ги закачиха с кабарчета по стената. По-малките поставиха на съответните места върху карта, разгъната на работната маса.

— Те ще подходят оттук, по този път. Има само едно подходящо място, където да паркират, нали?

— Съгласен — каза Родни Сандс.

— Окей, Роди, тогава ние ще направим следното… — И Грейди очерта плана.

— Как ще се свързваме?

— С клетъчни телефони. Всяка група ще разполага с по един и ще ги настроим за бързо набиране, за да можем да обменяме информация ефикасно.