Том Кланси - Дъга Шест

— Първият ми беше много отворен и нисък — призна Динг. Това, че щеше да пръсне половината чело на копелето, не беше достатъчно.

— По-малко китка, повече пръст — посъветва го Уудс. — И дайте да видим отново как го държите. — Динг го остави. — Аха, да, разбирам. — Ръцете на инструктора наместиха малко лявата ръка на Чавес. — По-скоро ето така, сър.

„Глупости“, помисли си Динг. Нима беше толкова просто? След като измести пръстите си само с около половин сантиметър, пистолетът се плъзна на място, като че ли дръжката му беше изработена по поръчка за собствените му длани. Пробва още няколко пъти, след което отново прибра пистолета в кобура и изпълни своята версия на бързо измъкване. Този път първият куршум се заби точно между очите на мишената, намираща се на седем метра, а вторият попадна точно до него.

— Чудесно — каза Уудс.

— От колко време обучавате, старши сержант?

— От доста, сър. Само в Херефорд съм от девет години.

— Как се е получило така, че не сте се включили в СВС?

— Травма в коляното. Нараних го през 1986 година, като скачахме от един „Уориър“. Не мога да пробягам повече от две мили, без да ме заболи, разбирате ли. — Червеният му мустак беше засукан и с два идеално оформени края, а сивите му очи искряха. „Кучият му син може да учи на стрелба самия Док Холидей“ — каза си Чавес. — Продължавайте така, сър. — Уредникът на стрелбището се отдалечи.

— Ох, мамка му — изпъшка тихо Чавес.

След което изпълни още четири бързи измъквания на пистолета. Повече пръст, по-малко китка, и стискаш плавно… бинго… След още три минути в средата на вече обезформената мишена имаше кръгла петсантиметрова дупка. Трябваше да запомни този малък урок.

Тим Нунън тренираше на съседната пътека. Стреляше по-бавно от Чавес и изстрелите му не бяха така добре групирани, но всички куршуми щяха да минат през долната част на мозъка, където убийството е моментално, защото точно там гръбначният стълб се съединява с мозъка. Най-сетне амунициите и на двамата привършиха и Чавес свали шумозаглушителните си наушници и потупа Нунън по рамото.

— Малко съм бавен днес — отбеляза навъсено техническият експерт.

— Нали свали шибалника. Ти си от ЕСЗ, нали?

— Да, но всъщност не съм истински стрелец. И при тях движех техническото обезпечаване. Хм, все едно, и с тях стрелях редовно. Така и не се научих толкова бързо, колкото ми се ще. Може пък нервите ми да са по-бавни. — Нунън се ухили, докато разглобяваше пистолета си за полагащото се почистване.

— Какво става с твоята откривачка на хора?

— Това проклето нещо бачка адски вълшебно, Динг. Дай ми само още една седмица и ще ти измисля новата му версия. Към антената има една параболична добавка, прилича на нещо като от „Стар Трек“, мисля, но, дявол да го вземе, наистина открива хора. — Той изтри частите и ги напръска с „Брейк-Фри“ за изчистване и смазка. — Тоя тип, Уудс, е доста добър даскал, нали?

— Аха. Преди малко ми помогна да отстраня един проблем — каза Динг и взе бутилката със спрея, за да се заеме с почистването на своя пистолет.

— Водещият в Академията на ФБР, когато бях там, направи чудеса и за мен. Учи те как дланите ти да се наместят на дръжката. И пръстът да е стабилен. — Нунън прокара чисто парцалче през цевта, надникна в нея и отново сглоби пистолета. — Знаеш ли, може би най-доброто тук е, че сме почти единствените хора, които могат да носят оръжие.

— Цивилните нямат ли право?

— Променили са си законодателството преди години. За да намалят престъпността — отбеляза Нунън. — Започнали са да променят законите за контрол над оръжието още през 20-те години, за да контролират ИРА. Действа като по магия, нали? — Агентът на ФБР се разсмя. — Какво пък, те така и не са си написали Конституция като нашата.

— Ти винаги ли го носиш?

— Да, по дяволите! — Нунън вдигна очи. — Ей, Динг, ами че аз съм ченге, ти бъзикаш ли се? Ако си нямам приятелче на колана, съм като гол. Даже когато работих в Научния отдел, в Главната квартира, с резервирано място на паркинга и прочие, никога не излизах из Вашингтон без оръжие.

— Налагало ли ти си е някога да го използваш?

Тим поклати глава.

— Не, на малцина агенти им се налага, но това е част от мистиката, нали разбираш? — Той отново извърна поглед към мишената. — Някои умения човек просто обича да ги има.

— Даа, същото важи за всички нас.

Благодарение на едно щракване с пръсти на британския закон на членовете на ДЪГА беше разрешено да носят оръжие навсякъде под предлог, че като хора, борещи се с тероризма, навсякъде са в дежурство. Право, от което Чавес не беше се възползвал много, но, от друга страна, Нунън имаше основание. Тим пъхна пълнител в сглобеното си и почистено оръжие, сложи го на предпазител и го прибра в кобура на бедрото си заедно с още два заредени пълнителя. Какво пък, това си беше част от професията на полицая, нали така?