Том Кланси - Дъга Шест

Нещата напредваха добре. В главната квартира на корпорацията фалшивата документация на Ваксина А вече беше напълно съставена. Уж беше изпробвана върху около хиляда маймуни, които след това са били изложени на „Шива“, и само две от тях са проявили симптоми, и само една е починала след деветнайсетмесечното изпитание, съществуващо само на книга и в паметта на компютрите. Все още не бяха се обърнали към Администрацията за храни и лекарства, защото това не беше необходимо — но когато „Шива“ започнеше да се появява по целия свят, корпорация „Хоризонт“ щеше да обяви, че са работили кротко върху ваксини против хеморагична треска и са се озовали пред световно спешно и напълно документирано средство за лечение, и тогава световната медицинска общност нямаше да има никакъв избор, освен да разреши официално приложението му върху хора и така да благослови целта на Проекта за глобално изтребление на човечеството. Не толкова елиминирането му, помисли си Джон Брайтлинг, колкото подкастрянето на най-опасния вид на планетата, което щеше да позволи на Природата да се възстанови сама, със само малък, достатъчен брой хора — нейни слуги, които да наблюдават, изучават и оценяват процеса. След около хиляда години може би щеше да има около един милион човешки същества, но това беше малко количество в огромната схема на нещата, и хората щяха да бъдат подходящо възпитани, за да разбират и уважават природата, вместо да я унищожават. Целта на Проекта не беше краят на света. Целта беше да се изгради нов свят, свят, в чието формиране щеше да участва самата Природа. И в това той щеше да заложи собственото си име за вечността. Джон Брайтлинг, спасителят на планетата.

Брайтлинг погледна ключа в ръката си, след което се запъти към колата. Шофьорът го закара до главния вход и там той използва ключа, но с изненада и смущение разбра, че вратата е отключена. Какво пък, тук все още влизаха и излизаха хора. Той взе асансьора до своя кабинет-апартамент на последния етаж на главното здание. Тази врата, забеляза той, наистина беше заключена и той я отвори церемониално и закрачи към трона на главния бог на Олимп. Не, това не беше правилно. Доколкото съществуваше бог, то това беше Природата. От прозорците на кабинета си можеше да гледа равнините на Канзас, люлеещите се млади жита… беше така красиво! Гледката едва не предизвика сълзи в очите му. Природата. Той можеше да бъде жесток към индивидите, но индивидите нямаха никакво значение. Въпреки всички предупреждения човечеството така и не го беше научило.

Е, щяха да го научат те, така, както Природата предаваше уроците си. По тежкия начин.

Пат О’Конър направи ежедневния си рапорт пред своя КСА 34 34 КСА — командващ старши агент. — Б. пр. вечерта и сложи на бюрото на Усъри една вече доста надебеляла папка.

— Случаят Банистър — каза Чък Усъри. — Нещо развързва ли се вече, Пат?

— Нищо. Разпитахме четиринайсет нейни приятели в района на Гари. Никой от тях няма никаква представа какво е търсила Мери в Ню Йорк. Само шестима знаеха, че тя изобщо е там, а тя никога не е обсъждала работите си или гаджетата, доколкото е имала такива, с тях. Така че там не се получи нищо.

— Ню Йорк? — попита КСА.

— По случая работят двама агенти, Том Съливан и Франк Чатъм. Установили са контакт с детектив от НИПО 35 35 НИПО — Нюйоркски полицейски отдел. — Б. пр. , лейтенант д’Алесандро. Претърсили са апартамента й — нищо. Намерените отпечатъци са само нейни, няма дори от камериерка. Съседите в сградата я знаят по външност, но не е установила никакво истинско приятелство и следователно няма никакви близки хора. Идеята на колегите в Ню Йорк е да разпечатат няколко листовки и да ги разпространят сред хората на НИПО. Местният детектив се опасява, че може да се е развихрил някой сериен убиец. Има още едно изчезнало лице от женски пол, приблизително на същата възраст, почти същия външен вид и същия жилищен район, изчезнала приблизително по същото време.

— Поведенчески науки 36 36 Отдел за психологически и поведенчески анализи във ФБР. — Б. пр. ? — попита веднага Усъри.

О’Конър кимна.

— Прегледаха фактите, с които разполагаме до момента. Чудят се дали имейлът е изпратен от жертвата, или може би от някой сериен убиец, който иска да се ебава със семейството. Разликите в стила на писмото, което ни донесе Банистър… ами, и двамата забелязахме, че изглежда, е написано от различно лице, или от някой дрогиран, но тя очевидно не употребява наркотици. А и не можем да проследим имейла доникъде. Стигнало е до анонимна система за препращане. Това нещо е измислено, за да запази анонимността на първоначалния изпращач, предполагам, за да могат да си прехвърлят порно по Мрежата. Говорих с Еди Моралес в Балтимор. Той е технически факир в „Инъсънт Имиджис“. — Това представляваше задействан от ФБР проект за проследяване, арестуване и пращане зад решетките на хора, които си прехвърлят порнография с малолетни по компютрите — и той ми каза, че в момента пробват някои технически средства. Наели са един хакер, който смята, че може да измисли начин да пробие анонимността, но все още не е там, а местният прокурор на САЩ не е сигурен доколко това е законно.