Том Кланси - Дъга Шест

— Говно — изказа Усъри мнението си за юриста. Детското порно беше едно от омразните неща за ФБР, а проектът „Невинни образи“ представляваше високоприоритетно разследване в национален мащаб, провеждано от Полевия отдел в Балтимор.

О’Конър кимна.

— Точно това каза и Берт, Чък.

— Значи все още няма нищо?

— Нищо, което да си струва. Имаме да разпитаме още няколко приятели и приятелки на Мери — с пет от тях е уговорено за утрешно ако нещо се развърже, обзалагам се, че ще е в Ню Йорк. Някой трябва да я е познавал. Някой трябва да я е свалял. Но не и тук, Чък. Тя е напуснала Гари и повече не е и погледнала назад.

Усъри се навъси, но в следователската процедура на О’Конър не можеше да се намери никакъв пропуск, а по случая Банистър работеха всичко дванадесет агенти. Такива случаи се движеха и разплитаха със своя собствена скорост. Когато Джеймс Банистър се обадеше — той го правеше всеки ден, — можеше само да му каже, че Бюрото продължава работата по случая и след това да го помоли за още имена на приятели, които е пропуснал, за да ги включат в списъка.

— Много бързо си тръгвате, сър — отбеляза имиграционният инспектор, поглеждайки в паспорта на Попов.

— Кратка бизнес-среща — каза руснакът с най-добрия си американски акцент и се усмихна. — Скоро ще дойда пак.

— Да, сър. — Още един печат на добре износения паспорт и Попов се запъти към барчето първа класа.

Грейди щеше да го направи. Предизвикателството беше твърде силно за човек с неговото его, за да го подмине, а същото беше в сила и за възнаграждението. Шест милиона долара беше повече, отколкото лидерът на ИРА беше виждал накуп през целия си живот, дори по времето, когато Моамар Кадафи ги беше финансирал в началото на 80-те години. Субсидирането на терористични организации винаги беше представлявало проблем. Руснаците навремето им осигуряваха известно въоръжение и това, което беше по-ценно за ИРА — места за тренировка и оперативно разузнаване срещу британските служби за сигурност, но никога не им бяха давали големи парични суми. Съветският съюз никога не беше разполагал с голямо количество чужда валута и я използваше главно за закупуване на технология с военно приложение. Освен това, както се беше оказало, възрастната семейна двойка, която бяха използвали за свои куриери на Запад, да доставят пари за съветските агенти в Америка и Канада, били под контрола на ФБР почти през цялото време! Тук Попов трябваше да поклати глава. Колкото и великолепен да беше КГБ, ФБР беше също толкова добро. Бюрото беше проявило дълготрайно съвършенство в подвеждащи операции, като, както в случая с куриерите, беше компрометирало много деликатни операции на КГБ. Американците бяха проявили достатъчно благоразумие, за да не провалят операциите, но по-скоро да ги използват за разширяване на собствените си ресурси, за да придобият систематизирана картина на това, с което се занимава КГБ — като обекти и цели — и по този начин да разберат къде руснаците не са проникнали.

Попов отново поклати глава. А той самият все още беше на тъмно, нали? Въпросите продължаваха да се нижат: какво точно правеше той? Какво искаше Брайтлинг? Защо трябваше да нападат тази група ДЪГА?

Чавес реши днес да поупражнява беретата — с нея все нещо не му достигаше и трябваше да практикува. Извади пистолета от зеления кобур и бързо го надигна, лявата му ръка прикрепяща дясната на дръжката, десният му крак отстъпи половин крачка назад и той извърна тялото си, приемайки стойката „Тъкач“, на която го бяха учили във „Фермата“ на морския бряг на Вирджиния. Очите му погледнаха надолу и встрани, засичайки мерника, после той се изравни с мишената и десният му показалец дръпна плавно спусъка…

… не достатъчно плавно. Изстрелът щеше да разбие челюстта на обекта и може би да разкъса няколко главни кръвоносни съда, но нямаше да бъде моментално фатален. Вторият изстрел, пуснат около половин секунда по-късно, щеше да го направи. Динг изръмжа недоволно и прибра оръжието в кобура. Пак. Сведе поглед встрани от мишената и после вдигна очи. Там беше той — терорист, с оръжие, опряно в главата на дете. Като мълния, беретата отново изхвърча от кобура, мерната линия се изравни и Чавес дръпна спусъка. По-добре. Този изстрел щеше да мине през лявото око на копелето, а вторият куршум, отново с половин секунда закъснение, оформи първата дупка между очите в хубаво очертана осмица.

— Чудесно двойно чукване, господин Чавес. Беше Дейв Уудс, уредникът на стрелбището.