Том Кланси - Дъга Шест

Очите на Клод засякоха движението и той се обърна и видя… какво беше това? Някакъв мъж, облечен в римска броня и с възможно най-странното нещо на главата, го нападаше. Той се извърна срещу заплахата и…

…центурион де ла Крус реагира с някакъв воински инстинкт, трансформирал се тъкмо навреме и на място от ерата, към която принадлежеше облеклото и въоръжението му, към сегашния миг. Дясната му ръка издърпа меча от ножницата, а щитът се вдигна нагоре и желязната пъпка в центъра се озова пред дулото на узито, докато мечът се надигаше във въздуха. Мечът беше изработен по специална поръчка от негов братовчед в Толедо. Беше от въглеродна стомана, също като меча на Ел Сид, и острието му беше толкова наточено, че човек можеше да се избръсне с него, и той отново се превърна във воин, и за пръв път в кариерата му сега пред него имаше истински въоръжен противник и истинско оръжие в ръката му, а разстоянието беше вече по-малко и от два метра, автомат или не, той щеше да…

…Клод стреля в центъра на настъпващата към него мишена — но това се оказа дебелата три сантиметра желязна пъпка на скутума и куршумите се отплеснаха от нея, пръснаха се на парчета…

… де ла Крус усети ударите на оловото в лявата си ръка — като жила на оси — и замахна с меча наляво, после надясно… и острият като бръснач ръб изсъска и сряза ръката на терориста под късия ръкав на тениската, и за първи път в живота си центурион Франсиско де ла Крус изпсува от ярост…

…Клод усети болката. Дясната му ръка се раздвижи и пръстът му натисна спусъка, и дългият откос засегна приближаващия се щит ниско и вдясно от пъпката. Три куршума улучиха левия крак на де ла Крус, все под коляното, пробиха металния наколенник и един счупи пищяла… Центурионът изкрещя от болка, залитна и вторият му, смъртоносен удар с меча се размина на косъм с гърлото на стрелящия. Мозъкът му изкомандва краката да се задействат, но те не искаха… и бившият парашутист-десантчик се олюля…

Майк Денис заряза телемониторите и изтича към прозореца. Очите му видяха всичко и макар разсъдъкът му да отказваше да го повярва, то беше истина, колкото и да изглеждаше невъзможно. Няколко души с оръжия бяха заобиколили морето от червени тениски и сега подкарваха туристите както овчарски песове карат стадото към кошарата, към двора на замъка.

— Охрана, затваряй! — викна Денис. — Охрана, затваряй веднага! — Мъжът пред главния контролен пулт щракана мишката и всички врати на замъка се заключиха автоматично.

— Извикай полиция! — заповяда Денис.

Това също беше програмирано и алармена система прати сигнал до най-близките полицейски казарми. Беше сигнал за грабеж, но щеше да свърши работа. След това Денис вдигна телефона на бюрото си и набра номера, залепен на апарата. Единственото нападение, от което се опасяваха, беше грабеж в залата за преброяване на приходите, и тъй като се предполагаше, че ще бъде извършено от група въоръжени престъпници, вътрешната реакция на парка след сигнала също беше програмирана. Всички возила в парка щяха незабавно да спрат, всички атракции да се затворят, хората щяха да бъдат насочени да се приберат в хотелите си или да се изнесат към паркинга: уважаеми гости, паркът се затваря… но изстрелите сигурно се бяха чули надалече и посетителите сами щяха да разберат спешността на събитието.

„Забавно“ — помисли си Андре, докато си слагаше бялата шапка, подадена му от един от другарите, и вземаше оръжието от ръцете на Жан-Пол. На няколко метра от него Естебан сряза конците на балоните и докато те се разлитаха във въздуха, също измъкна оръжието си.

Децата все още не бяха изплашени като родителите си — може би си мислеха, че и това е едно от вълшебните неща, които очакваха да им се случат в парка, въпреки че стрелбата ги бе накарала да подскочат. Но страхът е заразителен и децата скоро усетиха, че големите са изплашени, и се хванаха здраво за ръцете и краката им… а краката вървяха бързо нанякъде и някакви хора подкарваха татковците и майките, хора, които държаха неща, които приличаха на… на автомати — момчетата ги познаха, понеже приличаха на собствените им играчки… но определено не бяха играчки.

Командата пое Рене. Той закрачи към входа на замъка и остави другите деветима да пазят стадото. Наоколо имаше много други хора — криеха се, присвиваха се, някои снимаха — сигурно бяха хванали в кадър лицето му, но по този въпрос не можеше да се направи нищо.

— Втори! — извика той. — Подбери децата!