Артър Кларк: Островът на делфините

— О, не, нямам предвид мрежи или солидни прегради, но когато научим достатъчно оркан, за да разговаряме с косатките, ще използуваме подводни звуконосители и ще ги насочваме накъдето трябва. Така ще ги държим настрана от местата, в които не искаме да отиват. Няколко говорителя в Гибралтарския проток, няколко в Аденския залив — и двете морета ще бъдат безопасни за делфините. А по-късно може би ще успеем да преградим Тихия от Атлантическия океан и да дадем единия на делфините, а другия на косатките! Виж, не е толкова далеч от нос Хорн до Антарктика, Беринговия проток е лесен, значи остава само пространството южно от Австралия, което трудно ще се прегради. Китоловната промишленост от години има планове за такова преграждане и рано или късно ще трябва да се направи…

Професорът се усмихна на изуменото изражение на Джони и отново слезе на земята.

— Ако смяташ половината от идеите ми за налудничави, ти си съвсем прав. Но тъй като не знаем коя от двете половини е налудничава, тепърва ще трябва да го разберем. Сега схващаш ли защо искам да отидеш да следваш? Не само за собственото ти добро, а и заради моите егоистични цели.

Джони тъкмо се канеше да му отговори, но успя само да кимне, и вратата се отвори.

— Казах пет минути, а ти стоиш вече десет! — скара се сестра Теси. — Вън! И ето млякото ви, професоре.

Професор Казан каза на руски нещо, което определено означаваше, че не обича мляко, ала вече го пиеше, докато Джони напускаше дълбоко замислен стаята.

Той слезе на брега по тясната пътека, която лъкатушеше през гората. Повечето от падналите дървета бяха разчистени. Ураганът беше вече кошмар, който сякаш никога не бе минавал.

Имаше прилив и по-голямата част от рифа бе залята с вода, не по-дълбока от половин-един метър. Лекият бриз подухваше и чертаеше странни, красиви фигури върху повърхността на водата. На места тя бе гладка и лъскава, досущ огледало. Но на други я набраздяваха милиарди вълнички, които искряха и просветваха като скъпоценни камъни на слънчевата светлина, отразена в техните неспирно променящи се гънки.

Рифът беше прекрасен и спокоен. През цялата година той представляваше за Джони света. Но ето че го зовяха по-широки светове, той трябваше да отправи взор към по-далечни хоризонти.

Вече не се чувствуваше потиснат от предстоящите години на учение. Щеше да падне упорита работа, но тя щеше да му донесе и удоволствие — нали искаше да узнае още толкова неща за морето.

И за морските хора, с които вече се беше сприятелил.

Предполагам, че веднъж стигнали дотук, ще искате да разберете доколко тази книга е основана на действителността и доколко е плод на въображението.

Корабът на въздушна възглавница, описан в първите глави, разбира се, все още не съществува, но първите редовни „Ховъркрафт“ (VA-З и SRN-2) са вече в експлоатация във Великобритания 10 10 Романът е писан в 1963 година. — Б.р. . След петдесет години превозните средства на въздушна възглавница спокойно могат да достигнат размерите на „Санта Ана“. Корабите на подводни криле — плавателни съдове на големи ски, които им дават възможност да се плъзгат по повърхността на водата с петдесет, а и повече мили в час — вече се използуват в Съветския съюз и други европейски страни.

Всички описания на Големия бариерен риф, под и над водата, са изцяло фактологични и се основават на собствените ми проучвания, изложени в „Кораловия бряг“. Историята на Мери Уотсън в глава тринайсета е съвсем вярна — не съм сменял имена и дати. Но трагедията не се е разиграла на въображаемия Остров на делфините, а на Гущеровия остров, който е много по-близо до континента.

А дали делфините са наистина толкова разумни, колкото ги представям, е един от най-интересните проблеми пред съвременната наука. Но съществува мнение, че те са наистина много разумни и имат свой език, както и чудесна сонарна система, която им дава възможност да откриват подводни прегради и да ловят риба на тъмно.

Управлението на животни с помощта на електрическа импулси, подавани в мозъците, както е описано в глава шестнайсета, е факт; нещо повече — осъществено е още през трийсетте години на нашия век. В научната литература има материали по този невероятен (и вдъхващ немалко ужас) въпрос.

Описанието на подводното ултравиолетово флуоресциране в глава осемнайсета се основава на собствените ми наблюдения в Индийския океан. И още нещо, което може би трябва да кажа тук — не препоръчвамна начинаещи да се гмуркат нощем!