Артър Кларк - Одисея в космоса 2061

Въпреки че сър Лорънс не беше мултитрилйонер, веригата от корпорации, която бе изградил, го направи най-голямата финансова сила на Земята — доста добро постижение за сина на един скромен търговец на видеокасети в областта, все още известна под името „Новите територии“. Вероятно той дори не забеляза осемте милиона, които трябваше да плати за дете номер шест, или даже трийсет и двата за номер осем. Платените за номер девет шейсет и четири милиона му донесоха световна известност, а след като се появи номер десет, паричните облози за това какви са бъдещите му планове почти надхвърлиха двеста петдесет и шестте милиона, които би му струвало следващото дете. Но тогава лейди Жасмин, която съчетаваше у себе си най-добрите качества на стоманата и коприната в съразмерни пропорции, реши, че династията Цанг е вече достатъчно голяма.

Съвсем случайно (ако изобщо нещо става така) сър Лорънс започна лично да се занимава с космическия бизнес. Разбира се, той имаше обширни интереси в корабоплаването и астронавтиката, но те се ръководеха от петимата му синове и техните съдружници. Истинското призвание на сър Лорънс бяха комуникациите — вестници (малкото, които бяха останали), книги, списания (на хартия и електронни) и най-вече световните телевизионни мрежи.

След това той купи великолепния стар хотел „Пенинсулър“, който някога за бедното китайско момче бе въплъщавал символа на богатството и властта, и го превърна в своя резиденция и главен офис. Заобиколи го с красив парк, като просто премести огромните супермаркети под земята (новосформираната му „Корпорация за изкопни работи с лазер“ натрупа цяло състояние чрез този проект и даде пример на много други градове).

Един ден, докато се наслаждаваше на несравнимата гледка на града отвъд пристанището, той реши, че са необходими нови подобрения. Изгледът от долните етажи на „Пенинсулър“ десетилетия наред беше закриван от една голяма сграда с вид на сплескана топка за голф. Тя, реши сър Ло-рънс, трябва да се махне.

Но директорът на планетариума в Хонконг — който бе смятан за един от петте най-добри в света — беше на съвсем друго мнение и скоро след това сър Лорънс бе приятно изненадан да открие в негово лице човек, когото не може да купи на никаква цена. Двамата станаха големи приятели, но когато д-р Хесенщайн подготви специално представление за шейсетия рожден ден на сър Лорънс, той дори не подозираше, че с това спомага за променянето на историята на Слънчевата система.

Повече от сто години след като Цайс бе построил първия прототип в град Йена през 1924 г., в планетариумите все още се използваха няколко оптични проектори, които се простираха внушително над зрителите. Но Хонконг беше заменил още преди няколко десетилетия своя апарат от трето поколение с много по-усъвършенстваната електронна система. Огромният купол всъщност бе гигантски телевизионен екран, съставен от хиляди малки монитори, върху който можеше да се покаже всякакъв възможен образ.

Както можеше да се очаква, програмата беше открита с отдаване дължимото на неизвестния изобретател на ракетата някъде в Китай през тринайсети век. Първите пет минути представляваха кратък исторически преглед, в който набързо бяха споменати руските, германските и американските пионери, за да се премине към съществената част — кариерата на д-р Хсуе-Шен Циен. В такова време и място неговите сънародници биха могли да бъдат извинени за това, че го представяха като също толкова важна фигура в историята на ракетното дело, колкото са били Годар, Фон Браун или Корольов. И човек можеше да разбере справедливото им възмущение от арестуването му в Съединените щати по скалъпени обвинения, когато след приноса му в изграждането на прочутата Лаборатория по реактивни двигатели и след като бе назначен за първи професор със звание „Годар“ в калифорнийския университет, той бе решил да се завърне в родната си страна.

Изстрелването на първия китайски спътник от ракетата „Лонг Марч 1“ през 1970 г. беше споменато бегло, може би защото по това време американците вече бяха стъпили на Луната. Всъщност останалата част от двайсети век бе претупана за няколко минути и разказът се пренесе в 2007 г., когато в пълна тайна беше построен космическият кораб „Циен“, а другите световни събития служеха само за фон.

Дикторът не злорадства прекалено много върху смайването на останалите космически сили, когато една китайска станция внезапно беше излязла от земна орбита, за да изпревари руско-амери-канския екипаж на „Космонавт Алексей Леонов“ в полета му към Юпитер. Историята бе достатъчно драматична — и трагична, — за да се нуждае от разкрасяване.