Джон Гришам - Камерата

— Само подпиши тоя документ. Сам.

— И после какво?

— След това се залавяме за работа. Като адвокат не мога да направя нищо за теб, преди да сме подписали споразумението. Подпиши и започваме.

— Кое е първото, с което искаш да започнем?

— Да обсъдим взривяването на кантората на Крамер Много бавно, стъпка по стъпка.

— Правил съм го хиляди пъти.

— Отново ще го направим. Тук нося една дебела тетрадка, пълна с въпроси.

— Задавали са ми ги вече.

— Да, Сам, но не си отговорил, нали?

Сам стисна филтъра на цигарата между устните си.

— А и не съм ги задавал аз, нали?

— Смяташ, че лъжа?

— А не е ли така?

— Не.

— Но не си разказал цялата история, нали?

— Какво значение има, адвокате? Чел си делото „Бейтман“?

— Да, знам го и там има много слаби места.

— Типичен адвокат.

— Ако има други доказателства, винаги съществуват начини да се представят. Това, което ще направим, Сам, е да се опитаме да внесем достатъчно неясноти, което да накара някой съдия някъде да се замисли и да нареди отлагане на присъдата, за да изясни нещата.

— Знам правилата на играта, момче.

— Адам. Чу ли, казвам се Адам.

— Добре, а ти ме наричай дядо. Предполагам, че смяташ да обжалваш пред губернатора.

— Да.

Сам се протегна напред и се приближи до преградата. С показалеца на дясната ръка започна да сочи някъде към върха на носа на Адам. Лицето му се изостри, а очите му се присвиха.

— Слушай сега, Адам — изръмжа той, размахвайки пръст. — Ако подпиша тая хартийка, не искам никога повече да говориш с оная гад. Никога. Разбираш ли?

Адам гледаше пръста му, но не отвърна нищо. Сам реши да продължи.

— Той е лъжец и негодник. Подъл, лицемерен, корумпиран и напълно способен да замаскира мръсотията си с приятна усмивка и изрядна прическа. Само заради него съм тук, в Отделението на смъртта. Ако се свържеш по какъвто и да е начин с него, преставаш да бъдеш мои адвокат.

— Значи съм твой адвокат?

Пръстът спря да се размахва и Сам малко се поуспокои.

— Ами мога да ти дам възможност да се поупражниш с мен. Знаеш ли, Адам, адвокатската професия е лоста гнила. Ако бях свободен човек и просто се опитвах да си изкарам прехраната, гледах си работата, плащах си данъците, спазвах законите и други подобни, нямаше да мога да намеря адвокат, който да отдели време дори да ме заплюе, ако нямах пари. А ето ме сега, доказан убиец, осъден на смърт, без цент в банката, и адвокати от цялата страна ме молят да поемат защитата ми. Известни богати адвокати с дълги имена — отпред с инициали, отзад с цифри, — прочути адвокати със собствени самолети и телевизионни предавания. Можеш ли да ми го обясниш?

— Не, разбира се. А и не ме интересува.

— Избрал си една болна професия.

— Повечето адвокати са честни и работят много.

— Сигурно. А повечето от приятелчетата ми тук в Отделението щяха да бъдат министри или мисионери, ако не бяха погрешно осъдени.

— Губернаторът може да се окаже последната ни възможност.

— Тогава могат още сега да ми пуснат малко газ. Надутият тъпанар вероятно ще иска да присъства на екзекуцията ми, после ще даде пресконференция и ще преиграе всяка подробност пред света. Той е безгръбначно нищожество, което се издигна само благодарение на мен. И няма да се спре пред нищо, ако може още малко да ме изцеди. Стой настрана от него.

— Можем да го обсъдим по-късно.

— Мисля, че точно сега го обсъждаме. Ще ми обещаеш, преди да подпиша този лист.

— Някакви други условия?

— Да. Искам да добавя нещо тук, така че, ако отново реша да се откажа от теб, ти и фирмата ти да не се карате с мен. Това сигурно е лесно.

— Чакай да видя.

Договорът отново премина през отвора и Адам добави кратък абзац накрая. Върна го на Сам, който го прочете бавно и остави листа върху гишето.

— Не го подписа — каза Адам.

— Все още мисля.

— Мога ли да ти задам няколко въпроса, докато мислиш?

— Можеш.

— Къде си се научил да работиш с експлозиви?

— На различни места.

— Преди Крамер е имало поне още пет бомбени атентата и при всички е бил използван един и същ прост експлозив — динамит, капсул-детонатори, фитил. При Крамер, разбира се, е било различно поради часовниковия механизъм. Кой те е учил да правиш бомби?

— Някога палил ли си фойерверк?

— Естествено.

— На същия принцип е. Драсваш клечка на фитила изхвръква бясно и гръмва.

— Часовниковият механизъм е малко по-сложен. Кой те е учил как се свързва с жици?

— Майка ми. Кога смяташ да се върнеш?