Джон Гришам - Клиентът

Изведнъж спря, намести масивното си туловище по гръб върху багажника и тромаво пролази заднешком като пиян слон, докато опря в задното стъкло. Дебелите му крака стърчаха над бронята. Едната обувка беше изчезнала някъде. Без да бърза, но и без да се бави, с почти небрежно движение той вдигна пистолета и се помъчи да напъха цевта в устата си. Обезумелите кръвясали очи се завъртяха насам-натам и за миг спряха върху дънера, зад който се криеха двете момчета.

Роуми изопна устни и захапа дулото с едри жълтясали зъби. После затвори очи и дръпна спусъка.

Обувките бяха от кожа на акула, а сатенираният брич слизаше чак до коленете, където най-сетне се свиваше гальовно около косматите прасци на Бари Мулдано, или Бари Ножа, или просто Ножа, както предпочиташе да го наричат. Тъмнозеленият жокейски костюм лъщеше лекичко и от пръв поглед напомняше за гущер, игуана или някакво друго хлъзгаво влечуго, но отблизо се оказваше просто висококачествен полиестер. Сакото беше двуредно, с безброй копчета на гърдите. То прилепваше изящно по атлетичната фигура на Бари. А преливането на лъскавите гънки бе просто великолепно, докато мургавият млад мъж крачеше небрежно към телефонния автомат в дъното на ресторанта. Макар и крещящ, костюмът беше ушит с вкус. С такъв костюм можеше да мине за издокаран търговец на наркотици или за професионален картоиграч от Лае Вегас и Ножа нямаше нищо против това, защото желаеше хората да го забелязват от пръв поглед, да виждат в него самото олицетворение на успеха. Полагаше им се само да хлъцнат уплашено и да отскочат встрани.

Косата му беше черна и гъста, боядисана, за да прикрие първите бели нишки, зализана с гел, жестоко изопната назад и грижливо стегната на опашчица която описваше идеална дъга надолу, докосвайки едва-едва яката на костюма от зелен полиестер. Грижите за косата му отнемаха дълги часове. Задължителната диамантена обица искреше точно където й се полагаше — на лявото ухо. На лявата му китка, под диамантения ролекс, блестеше изящна златна гривна, а на дясната при всяка крачка тихо прозвънваше изящна златна верижка.

С небрежна походка Бари спря пред телефонния автомат близо до тоалетните в тесния коридор зад ресторанта и се огледа. При срещата с този пронизващ, трескав поглед, търсещ повод за насилие, всеки нормален човек усещаше как стомахът му се разхлабва. Тъмнокафявите очи на Бари бяха толкова близо едно до друго, че ако някой издържеше да надникне в тях за повече от две секунди, категорично би го сметнал за кривоглед. Но Бари не беше кривоглед. Точно по средата на темето му черната коса се разделяше на път, водещ право към дълбоката бръчка над дългия орлов нос. Челото беше масивно. Тъмните торбички под очите подсказваха недвусмислено, че този човек обича пиенето и буйния живот. Подсказваха и за дълга поредица от махмурлуци. Ножа харесваше очите си. За тях се носеха легенди.

Той набра номера на адвокатската кантора и без да изчаква отговор, бързо изрече в слушалката:

— Да, Бари на телефона! Къде се е запилял Джероум? Закъснява. Трябваше да ме чака тук преди четирийсет минути. Къде се губи? Виждала ли си го?

Гласът на Ножа също не беше особено чаровен. Заплашителните му нотки напомняха, че принадлежи на преуспял уличен бияч от Ню Орлиънс, който вече не помни колко кости е изпотрошил, но с радост ще потроши още няколко, ако му се пречкаш на пътя или се помайваш с отговорите. Този глас беше груб, високомерен и заплашителен, а нещастната секретарка от другия край на линията не само го бе чувала, но и бе виждала опашчицата и гадния лъскав костюм. Момичето шумно преглътна, пое си дъх и мислено благодари на Бога, че Бари се обажда по телефона, а не седи пред нейното бюро, лениво опъвайки кокалчетата на пръстите си. После любезно уведоми мистър Мулдано, че мистър Клифърд е напуснал кантората около девет часа сутринта и повече не се е обаждал.

Озверял, Ножа тръшна слушалката и се втурна по коридора, но когато наближи масите, побърза да си възвърне хладнокръвието и продължи с обичайната небрежна походка. Ресторантът почваше да се запълва. Часът наближаваше пет.

Бе искал само да пийне нещичко, а после да седне на приятна вечеря с адвоката си, за да обсъдят кашата, в която се забърка. Няколко питиета и кротка вечеря, нищо повече. Ония от ФБР го дебнеха и подслушваха. Джероум напоследък се плашеше и от сянката си — миналата седмица бе споделил с Бари, че според него в кантората му имало микрофони. Затова бяха решили да се срещнат тук и да вечерят насаме, без страх от подслушвачи и разни хитри машинарии.