Джон Гришам - Клиентът

Трябваше непременно да поговорят. Джероум Клифърд вече петнайсет години водеше делата на най-отявлените престъпници в Ню Орлиънс — гангстери, наркобарони, политици — и се радваше на завидна слава. Беше лукав, продажен и готов да подкупи всекиго, стига да имаше и най-малък шанс. Пиеше със съдиите и спеше с любовниците им. Подкупваше ченгетата и шантажираше съдебните заседатели. Въртеше далавери с политиците и охотно осигуряваше средства за техните кампании. Джероум знаеше как се задвижват колелцата на системата и всеки път, щом някоя местна съмнителна фигура с повечко пари усетеше нужда от правна помощ, насреща непременно се оказваше кантората на У. Джероум Клифърд, адвокат и юридически съветник. А в тази кантора чакаше приятел, който се прехранваше от най-мръсните сделки и умееше да бъде верен до смърт.

Но делото на Бари се различаваше от другите. Беше много сериозно и продължаваше да се усложнява от ден на ден. До процеса оставаше само месец, а резултатът изглеждаше мрачен като неминуема екзекуция. Това беше второто му дело за убийство. Предишното го бе сполетяло още на крехката осемнайсетгодишна възраст — тогава някакъв местен прокурор опита да докаже само с един-единствен несигурен свидетел, че Бари бил нарязал първо пръстите, а после и гърлото на свой уличен конкурент. Като уважаван и препатил мафиот, чичото на Бари подхвърли тук-там по някоя пара и съдебните заседатели не го признаха за виновен. Тогава му се размина.

По-късно Бари изкара в панделата две приятни години с присъда за рекет. Чичо му и тогава можеше да го измъкне, но реши, че на двайсет и пет години момчето е узряло за затвора. Щяло да му се отрази добре на репутацията. Семейството се гордееше с него. По онова време Джероум Клифърд пое задкулисните съдебни пазарлъци и оттогава насам двамата станаха неразделни.

Когато Бари небрежно се настани на табуретката, върху бара го чакаше нова чаша сода с лимон. Алкохолът щеше да поизчака. В момента се нуждаеше от бистър ум.

Той изстиска лимона и хвърли поглед към отражението си. Забеляза, че се зазяпват в него; нищо чудно, в края на краищата днес той беше може би най-знаменитият обвиняем в страната. Цели четири седмици до започването на процеса, а хората вече го зяпат. Снимката му се мъдреше във всички вестници.

Да, това дело не беше като другите. Ставаше дума за сенатор — първият сенатор, загинал на поста си. Съединените американски щати срещу Бари Мулдано . Само че нямаше труп и това създаваше ужасни трудности на горките Съединени щати. А без труп нямаше нито доклад на патолозите, нито балистични експертизи, нито ужасяващи снимки, които прокурорът да размахва из залата пред очите на съдебните заседатели.

Джероум Клифърд започваше обаче да сдава багажа. Държеше се странно — изчезваше както сега, не се вясваше в кантората, не отговаряше на обажданията, все си мърмореше нещо под носа и прекаляваше с пиенето. Открай време си беше зъл и досаден, но напоследък бе станал страшно разсеян и хората започнаха да си шушукат зад гърба му. Честно казано, Бари смяташе, че трябва да си намери нов адвокат.

Оставаха нищо и никакви четири седмици, а Бари се нуждаеше от време. Отсрочка, забавяне на процеса, каквото и да било. Защо правосъдието се юрваше напред тъкмо когато не бива? От малък тръгна по ръба на закона и бе виждал някои дела да се влачат с години. Веднъж бяха завели дело срещу чичо му, но след три години изтощителна съдебна война правителството накрая вдигна ръце. А срещу Бари внесоха обвинение само бюро, лениво опъвайки кокалчетата на пръстите си. После любезно уведоми мистър Мулдано, че мистър Клифърд е напуснал кантората около девет часа сутринта и повече не се е обаждал.

Озверял, Ножа тръшна слушалката и се втурна по коридора, но когато наближи масите, побърза да си възвърне хладнокръвието и продължи с обичайната небрежна походка. Ресторантът почваше да се запълва. Часът наближаваше пет.

Бе искал само да пийне нещичко, а носле да седне на приятна вечеря с адвоката си, за да обсъдят кашата, в която се забърка. Няколко питиета и кротка вечеря, нищо повече. Ония от ФБР го дебнеха и подслушваха. Джероум напоследък се плашеше и от сянката си — миналата седмица бе споделил с Бари, че според него в кантората му имало микрофони. Затова бяха решили да се срещнат тук и да вечерят насаме, без страх от подслушвачи и разни хитри машинарии.

Трябваше непременно да поговорят. Джероум Клифърд вече петнайсет години водеше делата на най-отявлените престъпници в Ню Орлиънс — гангстери, наркобарони, политици — и се радваше на завидна слава. Беше лукав, продажен и готов да подкупи всекиго, стига да имаше и най-малък шанс. Пиеше със съдиите и спеше с любовниците им. Подкупваше ченгетата и шантажираше съдебните заседатели. Въртеше далавери с политиците и охотно осигуряваше средства за техните кампании. Джероум знаеше как се задвижват колелцата на системата и всеки път, щом някоя местна съмнителна фигура с повечко пари усетеше нужда от правна помощ, насреща непременно се оказваше кантората на У. Джероум Клифърд, адвокат и юридически съветник. А в тази кантора чакаше приятел, който се прехранваше от най-мръсните сделки и умееше да бъде верен до смърт.