Джон Гришам - Наследници

Следващата точка беше мотивът. Сградата плюс покъщнината бяха застраховани за 380 000 долара. А според брокера, с когото вече се бяха свързали, купувачът предлагал 175 000.

— Хубава разлика, нали, мистър Атли? — попита Сандрони.

— Да.

— Уведомихте ли застрахователната си компания за инцидента?

— Не, реших да почакам да отворят — отвърна Рей. — Ако щете, вярвайте, но някои хора не работят в неделя.

— Ами че пожарната е още там — добави услужливо Хари Рекс. — Имаме шест месеца, за да подадем молба.

Бузите на Сандрони пламнаха, но той успя да се сдържи. Продължи нататък, погледна бележките си и каза:

— Да поговорим за другите заподозрени.

На Рей не му хареса думата „другите“. Разказа им за хвърлената през прозореца тухла, като, естествено, премълча някои неща. Освен това им каза за телефонното обаждане, с което някой го предупреждаваше да тръгне незабавно.

— Проверете в телефонната централа — рече предизвикателно той. За по-сигурно добави и по-старите си премеждия, когато някакъв ненормалник беше блъскал по прозорците в нощта, когато почина съдията.

— Стига ви толкова — каза след трийсет минути Хари Рекс. С други думи, клиентът ми няма да отговаря на повече въпроси.

— Докога сте в града? — попита Сойър.

— Опитвам се да си тръгна от шест часа.

— Много скоро си заминава — рече Хари Рекс.

— Може да имаме и други въпроси.

— Ще дойда, когато ви потрябвам — отвърна Рей.

Хари Рекс ги избута през вратата и когато се върна в стаята, каза:

— Според мен лъжеш, копеле такова.

Старата пожарна си бе отишла — същата, която Рей и приятелите му бяха следили, когато бяха тийнейджъри и скучаеха в летните вечери. Един доброволец с мръсна тениска сгъваше маркучи. Улицата беше в ужасен вид, навсякъде имаше кал.

Късно сутринта Кленова градина бе опустяла. Коминът в източния край още стърчеше, както и една част от овъглената стена до него. Всичко друго се бе превърнало в развалини. Рей и Хари Рекс ги заобиколиха и отидоха в задния двор, където ред стари орехи пазеха къщата откъм гърба. Седнаха на сянка на метални градински столове, които Рей навремето бе боядисал червени, и захапаха по един мексикански сандвич.

— Не съм подпалвал къщата — каза накрая Рей.

— Знаеш ли кой го е направил? — попита Хари Рекс.

— Имам подозрения.

— Кажи де, дяволите да те вземат.

— Казва се Джорди Прийст.

— Нима?

— Дълга история.

Рей започна със съдията, проснат мъртъв на дивана, и със случайното откриване на парите. Всъщност дали беше случайно? Разказа толкова факти и подробности, колкото можеше да си спомни, и повдигна всички въпроси, които го мъчеха от седмици. И двамата спряха да ядат. Гледаха тлеещите останки, но бяха твърде замаяни, за да ги видят. Хари Рекс беше удивен от чутото, а Рей изпитваше облекчение, че го разказва. От Клантън до Шарлотсвил и обратно. От казината в Тюнайка до Атлантик Сити и после обратно в Тюнайка. До крайбрежието, Патън Френч и заветните милиард долара. До приноса на съдия Рубън Атли, скромен слуга на закона.

Рей не премълча нищо и се опита да си спомни всичко. Разбиването на апартамента му в Шарлотсвил, вероятно само за сплашване. Злополучната покупка на дял от бонанзата. Разказваше и разказваше, а Хари Рекс само мълчеше.

Когато свърши, апетитът му беше изчезнал, а по челото му беше избила пот. Хари Рекс имаше милион въпроси, но първо попита:

— И защо ще гори къщата?

— Може би за да прикрие следите си.

— Този тип не е оставил следи.

— Може би за да ме сплаши за последно.

Помислиха над въпроса. Хари Рекс довърши сандвича си и рече:

— Трябваше да ми кажеш.

— Исках да задържа парите. Имах три милиона в брой в малките си алчни ръчички и се чувствах страхотно. Беше по-хубаво от секса, по-хубаво от всичко, което бях изпитвал. Три милиона долара, Хари Рекс, и всичките мои. Бях богат. Бях алчен. Бях безскрупулен. Не исках нито ти, нито Форест, нито държавата, нито който и да е да знае, че имам тези пари.

— Какво смяташе да правиш с тях?

— Да ги вложа в банки на малки части от по девет хиляди долара, без много документи, за да не разбере държавата, да ги оставя да трупат лихви осемнайсет месеца, а после да ги инвестирам с помощта на професионалист. Аз съм на четирийсет и три; след две години парите щяха да са изпрани и щяха да работят за мен. На всеки пет години щяха да се удвояват. Докато стана на петдесет, щях да имам шест милиона. На петдесет и пет, дванайсет милиона. На шейсет щях да имам двайсет и четири милиона долара. Всичко бях планирал, Хари Рекс. Направо виждах бъдещето.