Джон Гришам - Наследници

— Съдия, който брои гласове преди процеса, трябва да върне тогата си и да напусне окръга — започна строго той.

Рей и Форест седяха колкото се може по-далеч, в един ъгъл на балкона, и двамата почти разплакани. Бяха умолявали баща си да им позволи да пропуснат службата, но неявяването в църква не беше позволено при никакви обстоятелства.

Съдията обясни на по-необразованите, че правните прецеденти трябва да се спазват независимо от личните възгледи и убеждения и че добрите съдии се вслушват в закона. Лошите съдии се вслушват в мнозинството. Лошите съдии играят за гласове и вдигат врява, когато страхливите им присъди са обжалвани пред по-високи инстанции.

— Наричайте ме както щете — каза председателят на съда Атли на смълчаната аудитория, — но аз не съм страхливец.

Рей още чуваше думите, още виждаше баща си в далечината, застанал сам като великан.

След седмица и нещо протестиращите се умориха, а порното се извъртя. Кунг-фу филмите се завърнаха със страшна сила и всички бяха доволни. Две години по-късно съдия Атли получи обичайните си осемдесет процента от гласовете в окръг Форд.

Рей хвърли пурата си в един храст и се прибра в стаята. Нощта беше хладна. Той отвори прозореца и се заслуша в колите, които излизаха от града и се изгубваха зад хълмовете.

Всяка улица имаше история, всяка сграда криеше спомени. Дарените с щастливо детство могат да карат по улиците на родния си град и блажено да се връщат назад в годините. Останалите се прибират по задължение и си тръгват колкото се може по-бързо. Рей беше в Клантън от петнайсет минути и вече не го свърташе.

Градът хем беше променен, хем не беше. Евтините тенекиени постройки и караваните се тъпчеха колкото се може по-близо до магистралата за максимална видимост. Окръг Форд нямаше никакъв застроителен план. Собственикът на земята можеше да си строи каквото му хрумне без разрешение, без инспекция, без правила, без да предупреди съседите си, без нищо. Само свинефермите и ядрените реактори изискваха одобрение и формуляри. В резултат цареше пълно безредие, което с всяка година ставаше все по-грозно.

Но в по-старите квартали, близо до площада, градът изобщо не се беше променил. Дългите сенчести улици бяха също тъй чисти и спретнати както навремето, когато Рей ги обикаляше на колело. Повечето къщи още принадлежаха на негови познати, а ако старите собственици бяха починали, новите поддържаха моравите окосени, а капаците на прозорците — боядисани. Само няколко сгради изглеждаха запуснати. Две-три бяха изоставени.

По тези дълбоко религиозни ширини още важеше неписаното правило в неделя да няма друго освен ходене на църква, седене по верандите, гостуване на съседите, почивка и отмора по Божията воля.

Беше облачно и доста хладно за май. Докато обикаляше старата си махала и убиваше времето до уречения час, Рей се опитваше да мисли за хубавите си спомени от Клантън. Ето стадион „Дизи Дийн“, където бе играл в детската лига за „Пиратите“, а ето обществения басейн, където плуваше всяко лято освен през 1969-а, когато градът предпочете да го затвори, вместо да допусне там негърчета. Ето църквите — баптистката, методистката и презвитерианската; застанали на пресечката на Елм и Секънд Стрийт като уморени часови, те се надпреварваха чия камбанария да е най-висока. Сега бяха празни, но след час и нещо по-ревностните богомолци щяха да се съберат за вечерната служба.

Площадът беше пуст като улиците, които водеха към него. С осемте си хиляди жители Клантън беше точно толкова голям, колкото да привлече мощните търговски вериги, заличили безброй малки градчета. Но тук хората оставаха верни на своите търговци в центъра и до площада нямаше ни една празна или запечатана сграда, което не беше малко чудо. Магазинчетата се редуваха с банки, кантори и кафенета, но всичко това бе затворено в неделя.

Рей мина бавно из гробището и огледа парцела на семейство Атли в старата му част, където надгробните камъни бяха по-големи. Някои от предците му бяха издигнали паметници на покойните си близки. Рей винаги си бе мислел, че семейното богатство, което тъй и не бе видял, е скрито някъде тук. Паркира колата и отиде до гроба на майка си, нещо, което не бе правил от години. Тя бе погребана сред роднините на мъжа си, в края на парцела, защото едва бе станала част от семейството.

Скоро, след по-малко от час, Рей щеше да седи в кабинета на съдията, да пие отвратителен гранулиран чай и да слуша инструкции как точно трябва да бъде изпратен баща му. Много заповеди щяха да бъдат раздадени, много указания и наставления, защото съдията беше велик човек и не му беше безразлично как ще го запомнят хората.