Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Финансовите загуби са достатъчно дразнещи, но човешките са много по-фатални. Психическите проблеми на Рон очевидно се изостриха и утежниха от несправедливата присъда и той така и не се възстанови, дори след като го пуснаха. Повечето освободени от затвора никога не се възстановяват напълно. Денис Фриц е рядко срещан късметлия. Той имаше смелостта, интелигентността и в крайна сметка парите, за да събере парчетата от живота си и да започне наново. Живее тихо, спокойно и охолно в Канзас Сити и миналата година стана дядо.

Колкото до другите герои, Бил Питърсън все още е прокурор в Ейда. Нанси Шу и Крис Рос са сред помощниците му. Гари Роджърс още е следовател. Денис Смит се пенсионира от полицейското управление на Ейда през 1987 г. и почина внезапно на 30 юни 2006 г. Барни Уорд почина през лятото на 2005 г., докато пишех тази книга, и така и не успях да разговарям лично с него. Съдия Рон Джоунс изгуби изборите през 1990 г. и напусна Ейда.

Глен Гор продължава да живее в крило „Х“ на затвора „Макалистър“. През юли 2005 г. присъдата му беше обявена за неправилна от апелативния съд на щата Оклахома и бе насрочено ново дело. Съдът реши, че Гор е осъден несправедливо, защото съдия Ландрит не е позволил на адвоката му да представи като доказателство факта, че други двама мъже вече са били осъдени за същото престъпление.

На 21 юни 2006 г. Глен Гор отново беше обявен за виновен. Съдебните заседатели не можаха да вземат единодушно решение за смъртна присъда и, както повелява законът в такива случаи, съдия Ландрит го осъди на доживотен затвор без право на обжалване.

Дължа много на хората, които ми помогнаха за тази книга. Анет и Рене и техните семейства ми разказаха всичко за живота на Рон. Марк Барет отдели много време, за да ме развежда из щата Оклахома, да ми разказва истории, на които отначало ми беше трудно да повярвам, да открива свидетели и документи от стари дела и да използва широката си мрежа от контакти. Помощничката му Мелиса Харис копира милиони документи и поддържаше безупречен ред във всичко.

Денис Фриц със забележително въодушевление се върна към болезненото си минало и отговори на всичките ми въпроси. Както и Грег Уилхойт.

Бренда Толет от вечерния всекидневник на Ейда прерови архивите на вестника и намери всички броеве, отразяващи двете убийства. Кели Уийвър, бивша репортерка от вестника, която вече работи в „Оклахоман“, си спомни лично повечето събития около освобождаването.

Отначало съдия Франк Сий не искаше да говори за свое дело. Той все още се придържа към старомодното правило, че думата на съдиите трябва да се чува само в съда, но в крайна сметка се съгласи да ми помогне. В един разговор по телефона го нарекох „герой“, но той веднага се противопостави на подобно определение. Почувствах се като адвокат, който чува „Отхвърля се“ от съдията от разстояние 3000 километра. Вики Хилдебранд все още работи за него и ясно си спомня как за пръв път е прочела петицията на Рон за освобождаване, позовавайки се на habeas corpus.

Джим Пейн вече е федерален съдия и въпреки че нямаше нищо против да ми помогне, не пожела да бъде описан като един от хората, спасили живота на Рон. Но той си остава герой. Именно той прочете искането на Джанет Чесли най-внимателно, в извънработно време, у дома си, и се разтревожи толкова, че се обърна към съдия Сий и го убеди да отложи изпълнението на екзекуцията в последния момент.

Въпреки че се включи в историята в самия й край, на съдия Том Ландрит се падна уникалното удоволствие да председателства заседанието през април 1999 г., на което двамата затворници бяха освободени. Беше ми много приятно да му гостувам в кабинета му в съда на Ейда. Разказите му за различни случаи, повечето от които вероятно бяха самата истина, се лееха като река.

Бари Шек и останалите воини от „Проект Невинност“ говореха открито и с желание за работата си. До този момент са освободили 180 затворници с помощта на ДНК тестове и по техен пример в цялата страна са стартирани трийсетина подобни проекта. За да научите повече за тях, посетете http://www.innocenceproject.com/.

Томи Уорд прекара три години и девет месеца в старото крило за осъдени на смърт в „Макалистър“, преди да го прехвърлят предсрочно в затвора в Лексингтьн. Разменихме си много писма. В част от неговите се споменаваше Рон и той ми позволи да ги използвам в книгата.

За описанието на кошмара му дължа почти всичко на „Сънищата на Ейда“ от Робърт Майър. Забележителна книга, която ми припомни колко добре може да се пише за истински събития. Робърт Майър също ми оказа голямо съдействие.