Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Близките му се опитваха да прекарват възможно най-много време с него. Анет беше наблизо, но Рене, Гари и децата им живееха в Далас. Дотам беше пет часа с кола, но и те идваха при всяка възможност.

Марк Барет дойде няколко пъти да види стария си клиент. Беше много зает с новите си дела, но Рон винаги беше на първо място. Двамата разговаряха за смъртта и за живота след нея, за Бог и за обещанието за спасение чрез Христа. Рон гледаше на смъртта с почти съвършено спокойствие. Беше събитие, което очакваше с нетърпение, от години насам. Не се страхуваше да умре. Не таеше горчивина. Съжаляваше за много от нещата, които беше направил, за грешките си и за болката, която беше причинил, но искрено се беше обърнал към Господ за прошка. И тя му бе дадена.

Освен това не мразеше никого, макар че почти до края не споменаваше с добро Бил Питърсън и Рики Джо Симънс. В крайна сметка бе простил и на тях.

При следващото си посещение Марк заговори за музика и Рон с часове му разказваше за новата си кариера. Колко щеше да се забавлява на сцената, когато излезеше от старческия дом. Не спомена нищо за болестта си, нито за приближаващата смърт.

Анет му донесе китарата, но на Рон му беше трудно да свири. Вместо това я помоли да изпеят заедно любимите му химни. Последното му изпълнение беше в старческия дом, караоке. Някак си успя да намери сили да запее. Сестрите и мнозина от другите пациенти вече знаеха историята му и го насърчаваха. След това, докато записаната музика продължаваше да звучи като фон, той танцува и с двете си сестри.

За разлика от повечето хора на смъртно легло, които имат време да премислят и планират всичко, Рон не искаше свещеник, който да му държи ръката, да изслуша последната му изповед и да се моли с него. Рон познаваше Светото писание не по-зле от всеки пастор. Имаше своя вяра. Може би се беше отклонил повече от останалите, но съжаляваше за това и беше получил прошка.

Беше готов.

В петте години свобода имаше някои светли моменти, но като цяло те бяха неприятни. Беше живял на седемнайсет различни адреса и няколко пъти беше доказал, че не е в състояние да се справя самостоятелно. Какво бъдеще имаше? Беше само в тежест на Анет и Рене. Беше в тежест на някого през по-голямата част от живота си. Вече му беше омръзнало да продължава така.

Откакто го бяха осъдили на смърт, често беше казвал на Анет, че му се иска никога да не се е раждал. Копнееше всичко да свърши веднъж завинаги. Срамуваше се от мъките, които бе причинил, особено на родителите им, и искаше да отиде при тях, за да ги види, да им се извини и да останат завинаги заедно. Един ден, скоро след като го освободиха от затвора, Анет го намери в кухнята, където Рон се беше вторачил навън през прозореца и сякаш беше изпаднал в транс. Той я сграбчи за ръката и настоя:

— Помоли се с мен, Анет. Помоли се на Бога просто да ме отведе у дома, веднага, сега.

Тя не можа да изрече тази молитва.

Грег Уилхойт се върна за Деня на благодарността и прекара цели десет дни с Рони. Въпреки че Рон бързо си отиваше и беше натъпкан с морфин, успяха да си поговорят за живота в Крилото — неизчерпаем източник на горчиви шеги.

До ноември 2004 г. в Оклахома бяха извършени твърде много екзекуции и повечето от старите им съседи по килия вече не бяха между живите. Рон беше сигурен, че някои от тях ще го чакат в рая, когато пристигне. Повечето обаче със сигурност нямаше да стигнат дотам.

Той каза на Грег, че е видял и най-доброто, и най-лошото от живота. Нямаше какво повече да прави. Беше готов да си отиде.

— Беше напълно умиротворен — спомня си Грег. — Не се страхуваше от смъртта. Просто искаше да се свършва с това.

Когато Грег се сбогува с него, Рон беше почти в без ъзнание. Даваха му щедри дози морфин и смъртта беше само на няколко дни разстояние.

Светкавичното заболяване на Рон свари много от приятелите му неподготвени. Денис Фриц мина през Тълса, но не можа да намери старческия дом. Смяташе да се пърне възможно най-скоро, но не успя. Брус Либа работеше някъде извън щата и никой не можа да се свърже с него.

Почти в последния момент Бари Шек успя да се обади по телефона на Рон. Свързаха един високоговорител в стаята и гласът на Бари я изпълни. Беше еднопосочен разговор; Рон беше на толкова силна доза морфин, че едва-едва дишаше. Бари му обеща да дойде скоро, да му разкаже клюки и прочие. И успя да накара Рон да се усмихне, а останалите да се засмеят, като каза:

— Но ако не успея, Рони, поне ти обещавам, че в крайна сметка ще заковем Рики Джо Симънс.