Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

С всяко пътуване и всеки разговор историята правеше нов завой. Можех да напиша книга от пет хиляди страници.

Освен това пътуването ме принуди да се запозная със света на несправедливо осъдените — нещо, за което никога не се бях замислял, дори когато бях адвокат. И това далеч не е проблем само в щата Оклахома. Всеки месец във всякакви съдилища във всички щати на тази страна се издават несправедливи присъди и причините всеки път са едни и същи — лоша полицейска работа, псевдонаучни доказателства, лъжесвидетели, лоши адвокати от защитата, мързеливи и арогантни прокурори.

Криминологичните лаборатории в големите градове се задъхват от работа и прекомерното натоварване често довежда до недостатъчно професионални процедури и отношение. Полицаите от малките градове често не са достатьчно обучени и никой не ги контролира. Убийствата и изнасилванията са толкова шокиращи престъпления, че хората с право искат справедливо възмездие — по възможност веднага. Като граждани и съдебни заседатели те се доверяват на властите, че правят каквото трябва. Когато не правят каквото трябва, резултатът е Рон Уилямсън и Денис Фриц.

Както и Томи Уорд и Карл Фонтънот. В момента и двамата излежават доживотни присъди. Някой ден Томи може би ще има право да излезе под гаранция, но по някаква процедурна причина Карл не може да се надява дори на това. ДНК тестът не може да им помогне, защото няма никакви доказателства с биологичен произход. Убиецът или убийците на Динайс Харауей никога няма да бъдат открити — поне не от полицията. Можете да прочетете повече за съдбата на Томи и Карл на адрес: http://www.wardandfontenot.com

Докато правех проучвания за тази книга, попаднах на други два проблема, отново свързани с Ейда. През 1983 г. Калвин Лий Скот бе съден за изнасилване в окръжния съд на Понтоток. Жертвата бе млада вдовица, нападната в леглото си, докато спи, и тъй като изнасилвачът бе покрил лицето й с възглавница, тя не можеше да го идентифицира. Специалист по косми от ЩБРО свидетелства, че два пубисни косъма, открити на местопрестъплението, имат „сходна структура“ с пробите, взети от Калвин Лий Скот, въпреки че последният разпалено отричаше да е виновен. Съдебните заседатели решиха друго и го осъдиха на двайсет и пет години зад решетките. Той излежа двайсет и беше освободен. Вече беше на свобода, когато през 2003 г. ДНК тестовете доказаха невинността му.

Следовател по случая бе Денис Фриц. Прокурор — Бил Питърсън.

През 2001 г. бившият заместник-началник на полицейското управление в Ейда Денис Корвин се призна за виновен по обвинения в производство и разпространение на амфетамини и беше осъден на шест години затвор. Както може би си спомняте, именно Корвин беше полицаят от Ейда, споменат от Глен Гор в клетвените му показания, подписани двайсет години след предполагаемото им сътрудничество в търговията с наркотици.

Ейда е хубав град и се налага да повдигнем очевидния въпрос: кога ще дойде денят, в който добрите хора в него ще надделеят и ще го изчистят?

Може би когато им писне да плащат от джоба си за лошата прокурорска работа. За последните две години градският съвет на Ейда два пъти вдига данък сгради, за да попълни бюджета си, изчерпан след изплащането на обезщетенията по делото, заведено и спечелено от Рон и Денис. Наистина е обидно, че тези данъци се плащат от всички — включително от много роднини на Деби Картър.

Невъзможно е да се изчисли точно колко пари са пропилени. В затворите на щата Оклахома годишната издръжка на един затворник е около 20 000 долара. Дори ако не смятаме цената на живота в крилото за осъдени на смърт и лечението в държавните психиатрични клиники, сметката за престоя на Рон е почти 250 000 долара. Същото важи и за Денис. Добавете сумите, които са спечелили по делото, заведено от тях, и аритметиката е много лесна. Спокойно можем да кажем, че за тях двамата са пропилени няколко милиона долара.

А в тези суми дори не влизат хилядите работни часове, прекарани от обществените защитници в усилия да ги освободят, нито пък работното време на прокурорите на държавна заплата, които се опитваха да ги екзекутират. Всеки един долар, похарчен от обвинението и защитата, бе излязъл от джоба на данъкоплатците.

Естествено, бяха направени и някои спестявания. Барни Уорд например получи колосалната сума от 3600 долара, за да защитава Рон. И както си спомняте, съдия Джоунс отхвърли искането му да наеме експерт криминалист, за да анализира веществените доказателства на обвинението. Грег Сондърс получи същата сума — 3600 долара. И на него му беше отказан достъп до експерт. Все пак трябва да се защитават интересите на данъкоплатците, нали така?