Джон Гришам: Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Федералният съдия отхвърли молбата на Питърсън със следния довод: „Съществува легално съмнение по отношение на това дали Питърсън, Питърс и Мълинс, както и други, не са се занимавали със системно изфабрикуване на доказателства, за да се сдобият с присъда срещу Уилямсън и Фриц.“

Съдията постанови:

В този случай косвените доказателства говорят за съзнателно усилие от страна на Питърсън и различни следователи да лишат ищците от едно или повече от конституционните им права. Систематичното пропускане на оневиняващи доказателства от страна на разследването, съчетано с търсенето на уличаващи доказателства, включването на такива със съмнение за изфабрикуване, пропускането на очевидни следи, които сочат друг извършител на престъплението, и употребата на съмнителни криминологични заключения водят до извода, че ответниците съзнателно са се стремели да достигнат до присъда срещу Уилямсън и Фриц независимо от индикациите, че тази присъда няма да е справедлива и не е подкрепена от фактите, разкрити в хода на разследването.

Това решение, което беше прочетено на 7 февруари 2002 г., беше сериозен удар срещу защитата и промени хода на цялото дело.

Рене от години се опитваше да убеди Анет, че трябва да се махне от Ейда. Хората там винаги щяха да изпитват подозрения към Рон и да си шушукат за сестра му. Църквата им го беше отхвърлила. А предстоящото дело срещу града и окръга щеше да създаде допълнително напрежение.

Анет се съпротивляваше на тази идея, защото Ейда беше нейният дом. Брат й беше невинен. Тя беше свикнала да не обръща внимание на шушукането и вторачените погледи и не искаше да отстъпва от позициите си.

Но процесът наистина я притесняваше. След две години интензивна работа Марк Барет и Бари Шек усещаха, че нещата се обръщат в тяхна полза. Преговорите за извънсъдебно споразумение продължаваха, но адвокатите и на двете страни споделяха мнението, че делото все пак няма да влезе в съда.

Значи може би наистина беше време за промяна. През април 2002 г., след шейсет години живот в Ейда, Анет напусна града. Замина за Тълса, където имаше роднини, и скоро след това брат й се премести да живее при нея.

Тя нямаше търпение да го махне от Норман. Рон отново беше започнал да пие, а когато се напиеше, не си държеше езика зад зъбите. Фукаше се с предстоящия процес, с многобройните си адвокати, с милионите, които щеше да спечели от хората, виновни за несправедливата му смъртна присъда, и прочие. Висеше в „Дели“ и други барове и привличаше вниманието на всякакви навлеци, които щяха да му се пишат приятели веднага щом се появяха парите.

Рон се премести при Анет и скоро установи, че в новия й дом в Тълса важат същите правила като в стария в Ейда — а именно никакъв алкохол. Той спря да пие, присъедини се към нейната църква и скоро се сближи с пастора й. Към църквата работеше мъжка група за изучаване на Библията, която се казваше „Светлина за изгубените“ и събираше пари за мисионерски пътувания в бедни страни. Любимият им начин за набиране на средства беше ежемесечна благотворителна вечеря с пържоли и картофи и Рон се присъедини към готвачите. Задачата му беше да увива картофите във фолио за печене — работа, която много му допадна.

През есента на 2002 г. „лекомисленият“ иск беше уреден с извънсъдебно споразумение на стойност няколко милиона долара. Тъй като имаха кариери и репутация, които да защитават, многобройните ответници настояха за споразумение, точните параметри на което останаха в тайна. Според него най-общо те и застрахователите им трябваше да преведат големи суми на ищците, като по този начин не бяха длъжни да признават, че са извършили нещо нередно. Тайното споразумение беше заключено в архивите и защитено с федерална съдебна заповед.

Но подробностите от него скоро се разчуха в кафенетата на Ейда. Разбра се, че градският съвет е бил принуден да изплати около 500 000 долара от резервния си фонд като част от общото споразумение. Слуховете заляха града и в различните кафенета се цитираха различни цифри, но по широко разпространеното мнение общата сума беше от порядъка на пет милиона долара. Вечерният всекидневник на Ейда цитира източник, който желаеше да остане анонимен.

Тъй като Рон и Денис не бяха изключени от кръга на заподозрените, много от гражданите на Ейда продължаваха да смятат, че те са замесени в убийството. И фактът, че сега бяха спечелили такава тлъста сумичка от престъплението си, предизвика нови вълни от омраза.