Джон Гришам: Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

Веднъж Коалицията за отмяна на смъртното наказание в Оклахома го покани да изнесе реч и да попее на едно събиране в „Пожарната“, популярно заведение недалеч от офиса на организацията. Когато се изправи пред двеста души — доста по-голяма публика, отколкото беше свикнал, — Рон се обърка и застана твърде далеч от микрофона. Едва го чуваха, но го приеха добре. След изпълнението си се запозна с доктор Сюзан Шарп, преподавател по криминалистика в университета на Оклахома, която работеше активно за отмяна на смъртното наказание. Тя го покани да дойде на лекциите й и Рон с удоволствие прие.

Двамата станаха приятели, макар че Рон скоро започна да смята доктор Шарп за свое гадже. Самата тя полагаше усилия да задържи отношенията им на приятелско, професионално ниво. Пред себе си виждаше дълбоко травмиран и наранен човек и беше твърдо решена да му помогне. Любовта нямаше никакво място между тях, а Рон не беше агресивен.

Той успешно издържа първата фаза от живота в Преходния лагер и премина към следващата — да живее в собствен апартамент. Анет и Рене горещо се молеха да се справи самостоятелно. Опитваха се да прогонят мислите ча бъдеще, прекарано в домове за стари хора и психиатрични клиники. Ако Рон успееше да премине през втората фаза, можеше дори да си потърси работа.

Рон се справи сам в продължение на около месец, после бавно рухна. Освободен от дневния режим и наблюдението, той започна да пропуска лекарствата си и да копнее за бира. Любимото му място стана един бар на име „Дели“ — заведение, в което се събираха алкохолици и хлапета пънкари.

Рон стана редовен клиент на „Дели“ и както винаги пиянството му беше тежко.

На 29 октомври 2001 г. Рон даде първите си показания под клетва за делото, което беше завел. Стенографският кабинет в съда на Оклахома Сити беше претъпкан с адвокати, които горяха от нетърпение да разпитат местната знаменитост.

След няколко предварителни въпроса първият адвокат на защитата се обърна към Рон:

— Приемате ли някакви лекарства?

— Да.

— Лекарства, които са ви предписани от лекар?

— Да, от психиатър.

— Знаете ли какви лекарства сте приели днес?

— Да, знам какво пия.

— Какво?

— Депакот, по 250 милиграма четири пъти на ден; зипрекса, вечер, по веднъж на ден; и уелбутрин по веднъж на ден.

— Знаете ли за какво са тези лекарства?

— Ами, депакот е срещу резки промени в настроението, уелбутрин е срещу депресия, а зипрекса е срещу гласове и халюцинации.

— Добре. Едно от нещата, които ни интересуват най-много, е дали тези лекарства могат да окажат някакво влияние върху паметта ви. Има ли такава вероятност?

— Не знам. Все още не сте казали нищо, което да запомня.

Въпросите продължиха няколко часа, след тях Рон се чувстваше изтощен до смърт.

В качеството си на ответник Бил Питьрсън подаде молба за бързо дисциплинарно производство — рутинна юридическа маневра, с която целеше да се измъкне от делото.

Ищците твърдяха, че имунитетът на Питърсън е спрял да действа в момента, в който е излязъл от ролята си на прокурор и е започнал да ръководи криминалното разследване на убийството на Деби Картьр. Освен това те посочваха два ясни случая, в които Питърсън беше изфабрикувал доказателства.

Първият бе взет от показанията, дадени под клетва от Глен Гор, които трябваше да се използват в гражданското дело. В тях Гор твърдеше, че Бил Питърсън лично е отишъл в килията му в окръжния затвор на Понтоток и го е заплашил с разправа, ако не свидетелства срещу Рон Уилямсън. Според показанията Питърсън беше казал, че Гор трябва да се моли „пръстовите му отпечатъци да не се окажат в апартамента на Деби Картьр“ и че прокурорът като нищо „може да се заеме и с Гор“.

Вторият пример за изфабрикуване на доказателства, отново цитиран от ищците, касаеше повторното снемане на отпечатъци от дланта на Деби Картьр. Питьрсън потвърди, че през януари 1987 г. се е срещнал с Джери Питьрс, Лари Мълинс и следователите от Ейда, за да обсъдят въпроса за отпечатъка от дланта. Питьрсън беше изразил мнението, че е стигнал „до задънена улица“ в това разследване. Беше лансирал идеята, че четири години и половина след погребението ще могат да вземат по-качествен отпечатък, и беше накарал Мълинс и Питърс да со направят отново. Тогава бяха ексхумирали тялото, бяха снели нов отпечатък от дланта и специалистите изведнъж бяха излезли с нови експертни мнения.

(Адвокатите на Рон и Денис наеха собствен експерт по пръстови отпечатъци, Бил Бейли, който потвърди, че Мълинс и Питърс са достигнали до изненадващите си нови заключения просто като са изследвали други части от дланта. Бейли завърши собствения си анализ с твърдението, че източникът на отпечатъка на парчето гипсокартон все пак не е Деби Картър.)