Джон Гришам - Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град)

По ред причини Бил Питърсън не беше прокурор в този процес. Щеше да му е трудно да се изправи пред съдебните заседатели, да посочи към обвиняемия и да каже нещо като „Глен Гор, ти заслужаваш да умреш за това, което си причинил на Деби Картър“, след като вече веднъж беше посочил други двама мъже със същото обвинение. Питърсън се оттегли от делото с мотив за конфликт на интереси, но изпрати помощника си Крис Рос да седи на масата на обвинението и да си води бележки.

Докараха прокурор от Оклахома Сити, Ричард Уинтъри, който лесно достигна до присъда с помощта на ДНК резултатите. След като изслушаха подробностите от дългата и жестока престъпна кариера на Глен Гор, съдебните заседатели бързо определиха смъртно наказание.

Денис отказа да следи новините от процеса, но Рон не можеше да си затвори очите. Всеки ден се обаждаше на съдия Ландрит, за да му каже: „Томи, трябва да пипнеш Рики Джо Симънс! Забрави за този Гор, Томи! Истинският убиец е Рики Джо Симънс!“

Рон постоянно се местеше от един дом в друг. След като новото място му омръзнеше или вече не беше добре дошъл там, започваше да звъни по телефона и Анет търсеше ново място, където да се грижат за него. После му помагаше да си опакова багажа и да се премести. Някои от домовете воняха на дезинфектанти и смърт, други бяха топли и уютни.

Живееше в един хубав дом в град Хоу, когато го посети доктор Сюзан Шарп. Рон не пиеше от седмици и се чувстваше чудесно. Двамата отидоха до един крайградски парк, за да се поразходят край езерото. В небето нямаше облаци, а въздухът беше хладен и чист.

— Беше като малко момче — спомня си доктор Шарп. — Толкова се радваше, че е на открито, на слънце, в този хубав ден.

Когато не пиеше и си вземаше лекарствата, Рон беше чудесна компания. На същата вечер имаха „среща“ — вечеря в един ресторант наблизо. Рон беше много горд от себе си, че е завел красива дама на вечеря.

Острите стомашни болки започнаха рано през есента на 2004 г. Рон се чувстваше подут и не му беше добре нито когато седи, нито когато лежи. Малко по-добре ставаше, когато се разхождаше, но болката се усилваше. Постоянно се чувстваше изтощен и имаше проблеми със съня. Обикаляше по коридорите на поредния дом, където го бяха настанили, във всякакви часове на денонощието, и се опитваше да облекчи нарастващата тежест в стомаха си.

Анет живееше на два часа път и не го беше виждала цял месец, макар че той й се оплакваше по телефона. Когато дойде да го вземе за един зъболекарски преглед, остана шокирана от подутия му корем.

— Приличаше на бременна в десетия месец — каза тя.

Отказаха се от зъболекаря и отидоха направо в спешното отделение в Семиноул. Оттам ги изпратиха в една болница в Тълса, където на следващия ден Рон получи диагноза: цироза на черния дроб. Заболяването не подлежеше на операция, не можеше да се лекува и нямаше шанс да се направи трансплантация. Беше следващата смъртна присъда, но по-болезнена. Според оптимистичните прогнози му оставаха шест месеца живот.

Рон беше живял петдесет и една години, от които беше прекарал поне четиринайсет зад решетките, където нямате алкохол. След като го бяха освободили преди пет години, със сигурност беше посягал към бутилката, но освен това имаше и дълги периоди на абсолютно въздържание, в които се бореше с алкохолизма си.

Цирозата изглеждаше малко преждевременна. Анет зададе трудни въпроси и получи неясни отговори. В допълнение към алкохола имаше и наркотични вещества, макар и съвсем малко след освобождаването. Вероятна допълнителна причина бяха и лекарствата, които беше вземал толкова много години. Поне през половината от живота си Рон беше приемал в различни дози и количества много силни психотропни лекарства.

А може би поначало имаше слаб черен дроб. Вече нямаше значение каква е причината. Анет пак се обади на Рене, за да й съобщи поредната трудна за вярване новина.

Лекарите източиха няколко литра течност от подутия корем на Рон, после от болницата помолиха Анет да му намери друго място. Отказаха й в седем различни институции, преди да успее да настани Рон в дома за стари хора „Счупена стрела“. Сестрите и служителите там го приветстваха като роднина.

Скоро за Анет и Рене стана ясно, че шест месеца е твърде нереалистична прогноза. Рон бързо отслабваше. С изключение на гротескно подутия му корем, останалата част от тялото му просто изсъхна. Нямаше апетит и най-сетне спря да пие и да пуши. Черният му дроб бързо се скапваше, болката ставаше непоносима. Рон постоянно се измъчваше, с часове обикаляше стаята си и бродеше по коридорите на старческия дом.