Джон Гришам - Ударът

Не е чак толкова зле. Чушките и тиквичките са малко препечени, но пък има в изобилие гъби и козе сирене. Няма какво да придирям, гладен съм като вълк. Вечеряме в хола и гледаме по телевизията филм с Кари Грант и Одри Хепбърн. Одри плаче почти през цялото време.

Вторият филм е с Хъмфри Богарт и аз започвам да усещам болки в мускулите. Наляга ме дрямка. Моята хазяйка обаче се е свила на ръба на дивана и напрегнато поглъща всяка дума от филма, който сигурно е гледала още преди петдесет години.

Изведнъж мис Бърди скача на крака.

— Забравих! — провиква се тя, хуква към кухнята и я чувам да ровичка из някакви хартии. След малко долита обратно с лист в ръката, театрално застава пред мен и обявява: — Руди! Изкарал си изпита!

Хвърлям се към белия лист. Писмото е от изпитната комисия, адресирано до мен, разбира се, и в средата са изписани черно на бяло вълшебните думички: „Поздравления. Получавате адвокатски права.“

Обръщам се рязко, поглеждам мис Бърди и за момент ми се ще да я зашлевя за тая груба намеса в личните ми дела. Трябваше да ми каже веднага и не е имала никакво право да отваря писмото, дявол да я вземе. Но насреща ми лъщи целият комплект сиво-жълтеникави зъби. Тя се е просълзила и притиска устата си с длан, явно развълнувана почти колкото мен. Гневът ми бързо потъва сред море от възторг.

— Кога пристигна? — питам аз.

— Днес, докато боядисваше. Пощальонът почука на вратата, търсеше теб, но му казах, че си зает и подписах разписката.

Едно е да подпишеш, съвсем друго — да отваряш чужди писма.

— Не биваше да го отваряте — казвам аз, но вече не й се сърдя. Не бих могъл да се сърдя на никого в подобен момент.

— Извинявай. Мислех, че няма да имаш нищо против. Ама не е ли вълнуващо?

И още как. Ухилен като идиот, аз изтичвам към кухнята, дишайки с пълни гърди. Всичко е чудесно. Какъв прекрасен свят!

— Да празнуваме — коварно се ухилва мис Бърди.

— Дадено — отвръщам аз. Иска ми се да хукна по двора и да крещя към звездите.

Тя отваря бюфета, тършува, усмихва се и накрая бавно измъква някаква чудновата бутилка.

— Пазя я за специални случаи.

— Какво е това? — питам аз, поемайки шишето. Никога не съм виждал нещо подобно.

— Пъпешово бренди — киска се тя. — Много е силно.

В момента съм готов да пия каквото и да било. Мис Бърди намира две еднакви кафени чашки — в тази къща не се пие алкохол — и сипва по половинка. Течността е гъста и лепкава. Мирише на зъболекарско лекарство.

Вдигаме наздравица за големия успех, чукваме чашките с емблема на щатската банка и предпазливо отпиваме. На вкус е като детски сироп за кашлица, но пари като чиста водка. Мис Бърди премлясква.

— По-добре да седнем — предлага тя.

След няколко глътки мис Бърди задрямва на дивана. Намалявам звука на телевизора и си наливам още една чашка. Питието е силно и след първоначалния огнен ефект езикът привиква. Излизам да го допия навън, под лунните лъчи, и с усмивка отправям към небето искрена благодарност за божествената новина.

След пъпешовото бренди се събуждам с натежала глава. Слънцето отдавна е изгряло. Изкъпвам се, тихичко напускам апартамента, прокрадвам се до колата и подкарвам на заден ход към улицата.

Спирам в едно кафене, купувам си дебелия неделен вестник и го разстилам на масичка в дъното. Няколко статии привличат вниманието ми.

От четири дни насам първите страници неизменно са претъпкани с истории за потъналия кораб. Загинали са четирийсет и един абитуриенти. Адвокатите вече завеждат първите дела.

Втората интересна статия е в раздела за местни новини. Става дума за разследване на корупцията сред полицейските кръгове и по-специално за полицаи, замесени в голия бизнес. Брузър се споменава тук-там като адвокат на местния престъпен бос Уили Максуейн. Споменават го и като адвокат на Бени Томас, известен с прякора Принс — собственик на питейно заведение и бивш федерален затворник. А най-много го споменават като евентуален обект на разследване.

Вече усещам какво се задава. От един месец насам федералните съдии заседават непрекъснато. Във вестниците всеки ден изскача по нещо ново. Дек става все по-нервен.

Третата статия е пълна изненада. На последната страница от деловите новини откривам заглавие „161 АБСОЛВЕНТИ ПОЛУЧАВАТ АДВОКАТСКИ ПРАВА“. Следва кратко изявление на изпитната комисия и съвсем ситно напечатан списък на издържалите по азбучен ред.

Забивам нос във вестника и трескаво чета. Ето ме! Вярно е. Няма техническа грешка. Издържал съм! Плъзвам поглед по другите имена, много от които съм чувал цели три години.