Джон Гришам - Ударът

След малко към мен пристъпва младеж, който ми се струва странно познат.

— Аз съм Рон Блек — казва той, сядайки на съседния стол. — Близнакът.

Той е строен и мускулест, не много висок. Държи кутия безалкохолно питие.

— Приятно ми е — отвръщам аз.

— Значи вие сте адвокатът.

— Аз съм. Руди Бейлър. Моите съболезнования.

Винаги ми е правило впечатление колко рядко се говори за него. Той се прибрал за известно време след гимназията, после отпътувал надалече и почти не поддържал връзка със семейството. Донякъде го разбирам.

Рон не е от приказливите. Изреченията му са кратки и насечени, но в крайна сметка стигаме до темата за присаждането. Той потвърждава онова, в което и бездруго вярвам — бил е готов да стане дарител на костен мозък, за да спаси брат си, след като узнал от доктор Корд, че тъканите съвпадат напълно. Обяснявам му, че след няколко месеца ще трябва да обясни това пред съда, и той казва, че ще го стори на драго сърце. Задава няколко въпроса за делото, но не проявява любопитство относно парите.

Сигурен съм, че скърби, но умело прикрива болката. Открехвам вратичка към детството им с надеждата да открия топли спомени за пакости и номера, каквито навярно са правили като всички близнаци. Напразно. Той е израснал тук, в този квартал, но явно не иска да се връща към миналото.

Погребението е утре в два. Обзалагам се, че около пет Рон Блек вече ще лети за Хюстън.

Тълпата оредява, топи се, но храната остава. Изяждам две парчета шоколадов кейк, докато Рон пие топла газирана вода. След два часа не издържам и се сбогувам.

В понеделник около Лио Ф. Дръмонд се е струпала цяла тълпа мрачни мъже в черни костюми.

Готов съм. Грохнал, изплашен, разтреперан, но въпросите са написани и чакат. Дори и да умирам, пак ще намеря сили да ги прочета и да настоявам за отговор.

Забавно е да гледам как големите клечки се гърчат от страх. Мога само да си представя колко псувни са изръсили по Дръмонд, по мен, по Киплър, по адвокатите като цяло и това дело в частност, когато са узнали, че днес трябва да цъфнат тук в пакет и не само да дават показания, но и да чакат дни наред, докато приключа с тях.

Киплър заема мястото си и обявява нашето дело. Предвидено е да взимаме показания в съседната зала, която тази седмица ще бъде свободна — наблизо, та от време на време негова светлост да проверява дали Дръмонд се държи прилично.

Сядам отдясно. Четирите момчета от „Брилянтин“ се настаняват отляво.

— Извън протокола — казва Киплър на секретарката. Значи ще говорим неофициално. — Мистър Дръмонд, знаете ли, че Дони Рей Блек почина вчера сутринта?

— Не, сър — сдържано отговаря Дръмонд. — Много съжалявам.

— Погребват го днес следобед и това създава известни затруднения. Мистър Бейлър е помолен да носи ковчега. Всъщност в момента би трябвало да е при семейството.

Дръмонд стои прав. Поглежда мен, после Киплър.

— Ще отложим взимането на показания. Доведете хората си тук идния понеделник по същото време.

Киплър млъква и свирепо се втренчва в Дръмонд, очаквайки отговор.

Петимата големци от „Грейт Бенефит“ ще бъдат принудени да кроят и прекрояват цялата си напрегната дейност, за да пристигнат в Мемфис другата седмица.

— Защо да не почнем утре, ваша светлост? — замаяно пита Дръмонд. Въпросът е напълно логичен.

— В този съд аз решавам, мистър Дръмонд. Аз ръководя предварителните заседания и определено възнамерявам да ръководя процеса.

— Но ваша светлост, моля ви, без да ви засягам, бих искал да кажа, че вашето присъствие не е необходимо при взимането на показания. Тия петима джентълмени се пребориха с много големи трудности, за да дойдат. Идната седмица може да се окаже невъзможно.

Киплър очаква точно това.

— О, ще дойдат, мистър Дръмонд. Ще бъдат тук точно в девет сутринта идния понеделник.

— Е, при цялото ми уважение към съда, смятам това за непочтено.

— Непочтено ли? Можехте да приключите с показанията още преди две седмици в Кливланд, мистър Дръмонд. Но вашият клиент реши да хитрува.

По тия въпроси съдията разполага с неограничена власт и няма път за обжалване. Киплър наказва Дръмонд и „Грейт Бенефит“. Според моето скромно мнение, малко прекалява. Но само след няколко месеца предстои процес и той иска да се наложи. Обяснява на славния адвокат, че в съда се слуша думата на негова светлост.

Не възразявам.

Дони Рей Блек ще намери вечен покой зад една малка селска църква, на няколко километра северно от Мемфис. Тъй като съм между осемте носачи, трябва да стоя зад столовете на семейството. Времето е прохладно, облачно — ден като за погребение.