Джон Гришам - Ударът

Невероятно, но факт, с това се изчерпва цялото съдържание на пратката. Утре ще чакам още.

Трябва да отговоря в срок от един месец, като имам право в същото време и аз да задавам въпроси. Списъкът ми е почти готов, тъй че ударът на Дръмонд ме пришпорва за действие. Твърдо съм решил да покажа на тоя надут пуяк как се води канцеларска война. Или ще го стресна, или поне ще му покажа, че се е заял с адвокат, който си няма друга работа.

Вече се смрачава, когато тихо паркирам на алеята. До кадилака на мис Бърди има две непознати коли — два лъскави понтиака с емблема на агенция за коли под наем. Докато се промъквам на пръсти към апартамента, чувам гласове откъм къщата.

Задържах се до късно в кантората най-вече защото исках по възможност да избегна нова среща с Делбърт и Вира. Уви, нямам късмет. Мис Бърди ги е извела да пият чай в задното дворче. Имат си и компания.

— Ето го — провиква се Делбърт, щом изниквам в полезрението му. Замръзвам на място и се озъртам към дворчето. — Ела, Руди.

Поканата звучи по-скоро като заповед.

Докато вървя натам, той бавно става на крака. Още един мъж се изправя до него. Делбърт сочи новодошлия.

— Руди, това е брат ми Рандолф.

Протягам ръка.

— Жена ми Джун — кимва Рандолф към още една застаряваща блудница от породата на Вира, само че с изрусена коса.

Покланям се леко. Тя ми хвърля сладострастен поглед.

— Здравейте, мис Бърди — учтиво кимвам към хазяйката.

— Здрасти, Руди — чурулика тя. Седнала е до Делбърт на плетеното канапе.

— Заповядай — махва Делбърт към един свободен стол.

— Не, благодаря — казвам аз. — Ще се кача в апартамента да видя дали някой не е тършувал.

При тия думи хвърлям многозначителен поглед към Вира. Тя седи зад канапето, малко настрани от останалите; вероятно гледа да е по-далеч от Джун.

Джун гони четирийсет и пет. Ако не греша, мъжът й скоро ще навърши шейсет. Сега си спомням, че тя беше уличницата според мис Бърди. Третата съпруга на Рандолф. Само за пари мислела.

— Не сме ти влизали в апартамента — сприхаво казва Делбърт.

За разлика от разпасания си брат, Рандолф старее с достойнство. Никакви тлъстини, боядисани коси и златни дрънкулки. Облечен е със спортна риза, бермуди, бели чорапи и бели мокасини. По тен не отстъпва на другите. Спокойно би могъл да мине за пенсиониран висш служител с лъскава женичка.

— Още колко ще стоиш тук, Руди? — пита той.

— Не съм казал, че ще напускам.

— Няма такова нещо. Просто питам. Мама каза, че нямате писмен договор, затова се интересувам.

— Защо?

Положението се променя стремително. До снощи мис Бърди не е отваряла дума за договор.

— Защото отсега нататък ще помагам на мама в деловите въпроси. Наемът е твърде нисък.

— Точно така — добавя Джун.

— Вие не се оплаквате, нали, мис Бърди? — питам аз.

— Е, не — отвръща колебливо тя, сякаш отдавна има намерение да се оплаче, но все не намира време.

Готов съм да изтърпя тора, плевенето и боядисването, но за нищо на света няма да споря с тези идиоти.

— Значи така — казвам аз. — Щом хазяйката е доволна, какво ви тревожи?

— Не искаме да я мамят — изтърсва Делбърт.

— Спокойно, Делбърт — обажда се Рандолф.

— Кой я мами? — питам аз.

— Е, никой, обаче…

— Той иска да каже — намесва се Рандолф, — че отсега нататък всичко ще се промени. Дойдохме да помогнем на мама и сме загрижени за делата й. Това е.

Докато той говори, гледам грейналото лице на мис Бърди. Синовете й са тук, тревожат се, питат, настояват, бдят над скъпата майчица. Сигурен съм, че не изтрайва снахите си, но иначе е безмерно щастлива.

— Добре — казвам аз. — Само ме оставете на мира. И стойте по-далеч от апартамента.

Сетне им обръщам гръб и бързо се отдалечавам, оставяйки зад себе си куп неизречени въпроси. Заключвам се в апартамента, хапвам един сандвич и гася лампата. Гласовете им долитат през отворения прозорец.

Опитвам се да възстановя хода на събитията. Вчера по някое време Делбърт и Вира пристигнаха от Флорида с неизвестна цел. Някак са открили последното завещание на мис Бърди, разбрали са, че има за раздаване Двайсетина милиона, и дълбоко са се загрижили за нейното благополучие. Узнали са за наемателя адвокат и това ги е разтревожило. Делбърт се е обадил на брат си във Флорида и Рандолф тутакси е хукнал насам заедно с лъскавата съпруга. Днес цял ден са разпитвали скъпата майчица и в момента са нейни предани защитници.

Всъщност пет нари не давам за тях. Само неволно се кискам, като помисля за цялото сборище. Колко ли време ще им трябва, за да узнаят истината?