Джон Гришам - Ударът

Първият час е посветен на семейната история. Както може да се очаква, Дръмонд е подготвен безупречно. Той бавно се прехвърля от тема на тема — образование, работа, жилище, хоби — и задава въпроси, каквито не съм и сънувал. Повечето са безнадеждно глупави, но така правят всички адвокати. Ровиш, чоплиш, човъркаш, пак ровиш и не се знае какво ще измъкнеш на бял свят. Дори и да намери нещо безкрайно пикантно — например бременност на петнайсет години, — няма да има никаква изгода. Не може да го използва в съда. Всичко е напълно излишно. Но правилникът не забранява подобни щуротии, а клиентът му плаща цял куп пари, за да стреля напосоки из тъмното.

Киплър обявява почивка и Дот моментално хуква навън. Още преди да е излязла, цигарата изниква между зъбите й. Догонвам я в коридора.

— Добре се справяш — лъжа я аз.

— Онова копеле да не вземе да разпитва за сексуалния ми живот? — ръмжи тя.

— Сигурно.

Представям си я в леглото с Бъди и едва се удържам от смях. Тя отчаяно смуче цигарата, сякаш й е за последно.

— Не можеш ли да му попречиш?

— Ако вземе да прекалява, ще се намеся. Но той има право да пита почти за всичко.

— Мръсник нахален.

Вторият час се влачи още по-бавно от първия. Дръмонд навлиза във финансовата област и научаваме как са закупили къщата, две коли (едната е фордът) и част от мебелите. Киплър вече не трае и го съветва да побърза. Изслушваме куп подробности за Бъди, раните му, къде е работил и как се е пенсионирал. Освен това узнаваме от какво се увлича и как си прекарва дните.

Киплър язвително препоръчва на Дръмонд да потър-и нещо по-съществено.

Дот съобщава, че се налага да отскочи до тоалетната. Вчера я посъветвах да използва този претекст, щом се почувства уморена. Тя се измъква в коридора и пали три цигари една подир друга, докато аз разговарям с нея и гълтам тютюнев дим.

Към средата на третия час най-сетне се добираме до искането за изплащане на обезщетение. Подготвил съм копия от всички документи в досието, включително историята на заболяването на Дони Рей, и сега те лежат на спретната купчинка върху масата. Киплър ги е прегледал. Случаят е извънредно благоприятен — нито един съмнителен документ. Нямаме какво да крием. Дръмонд може да прегледа всичко.

Според Киплър, а и според Дек при подобни дела не е рядкост застрахователните компании да крият документи от собствените си адвокати. Случва се доста често, особено ако компанията има кирливи ризи и не желае да ги изкарва на показ.

Миналата година на лекции по съдебния правилник с изненада научихме за безброй дела, изгубени от големи корпорации само защото са укривали документи от своите адвокати.

Колкото по-дълбоко нагазваме в книжната купчина, толкова повече се вълнувам. Киплър също. Дръмонд вече подаде писмена заявка да получи тези документи, но до крайния срок остава цяла седмица. Искам да видя лицето му, когато се сблъска с онова обидно писмо. И Киплър изгаря от нетърпение.

Предполагаме, че вече е видял повечето документи, но не всички. Той е получил своето от клиента, аз — от семейство Блек. В общи линии фактите несъмнено съвпадат. Аз също подадох заявка за документи — почти пълно копие на неговата. Заедно с отговора си Дръмонд ми прати неща, с които разполагам от три месеца. Купища хартия…

По-късно, ако всичко върви според плановете, ще получа нова пратка документи от седалището на компанията в Кливланд.

Започваме с полицата. Дот я подава на Дръмонд, който хвърля бърз поглед и прехвърля документа на Хил; следва Плънк и накрая Гроун. Това отнема доста време, защото тия палячовци прелистват страница по страница. От месеци насам разполагат с проклетата полица. Но времето е пари. Най-сетне секретарката прилага полицата към показанията на Дот.

Следващият документ е първото писмо за отказ, което също минава по веригата. Второ писмо, трето, четвърто… Отчаяно се мъча да не заспя.

Идва ред на обидното писмо. Инструктирал съм Дот просто да го подаде на Дръмонд без никакъв коментар. Не искам да му подсказвам нищо в случай, че не е запознат. Дот едва се удържа, защото писмото е възмутително. Дръмонд поема листа и чете:

Скъпа мисис Блек,

Нашата компания вече седем пъти е отхвърляла писмено вашите претенции. Сега ги отхвърляме за осми и последен път. Вие очевидно сте тъпа, тъпа, тъпа!

За трийсет години борба из съдебните зали Дръмонд е станал великолепен артист. Моментално усещам, че никога не е виждал това писмо. Клиентът му не го е включил в досието. Ударът е тежък. Челюстта му леко провисва. Върху челото му се сбират три дълбоки бръчки. Той свирепо присвива очи. Чете още веднъж.