Джон Гришам - Време да убиваш

Джейк обожаваше двете жени в своя живот. Целуна втората за довиждане и отиде в кухнята да приготви кафе за Карла. На излизане пусна Макси, кучката от неустановена порода, в задния двор, където тя се облекчи и се разлая по котката на съседката мисис Пикъл.

Малцина щурмуваха утрото като Джейк Бриганс. Той пъргаво изтича до пощенската кутия, за да прибере сутрешните вестници и да ги остави на Карла. Беше тъмно, ясно и прохладно и се чувстваше как лятото бързо настъпва.

Джейк огледа нагоре и надолу тъмнеещата Адамс Стрийт, после се обърна и се захласна по собствения си дом. Две бяха къщите в окръг Форд, включени в Националния регистър на историческите обекти, и едната бе собственост на Джейк Бриганс. Въпреки астрономическата ипотека той се гордееше с нея. Викторианската сграда от деветнайсети век беше построена от пенсиониран бизнесмен от железниците, който починал на първата си Коледа в новия дом. В центъра на фасадата имаше огромен фронтон с красив гредоред над просторна веранда. От основата на фронтона една неголяма изящна галерия от дърво елегантно се издаваше над верандата. Петте кръгли опорни колони бяха боядисани в бяло и сиво-синьо. И петте бяха покрити с резба в различни цветни мотиви — нарциси, ириси и слънчогледи. Балюстрадата между колоните бе изпълнена от пищни плетеници. Трите еркерни прозореца отгоре излизаха на малко балконче, а отляво на него една осмоъгълна кула със стъклописни прозорци се издигаше над фронтона, увенчана на върха с метален шпил. Под кулата, вляво от верандата, се издаваше широка и елегантна тераса с декоративен парапет, която служеше и за навес на колите. Предните стени представляваха сложно съчетание от резба, кедрови шиндели, раковини, рибени люспи и миниатюрни купички.

Карла бе открила някакъв консултант художник в Ню Орлиънс и този вълшебник избра шест оригинални цвята — главно нюанси на синьото, а също и синкавозелено, прасковено и бяло. Боядисването продължи два месеца и струваше пет хиляди долара на Джейк, без да се броят безкрайните часове, които двамата с Карла прекараха, увиснали по стълби, за да остъргват корнизите. И макар че той не се прехласваше по някои от цветовете, не смееше и дума да издума за ново боядисване.

Както всички викториански къщи, и тази бе възхитителна и уникална. Притежаваше неустоима, предизвикателна и пленителна красота, дължаща се на наивното й, жизнерадостно и почти детинско излъчване. Карла пожела къщата още преди да се оженят и когато най-после собственикът й от Мемфис умря и имението бе затворено, те го купиха на безценица, защото никой не го поиска. Пустееше от двайсет години. Взеха огромни заеми от две от трите банки в Клантън и изкараха следващите три години в непрестанен труд по своята забележителност. Сега хората минаваха оттук и правеха снимки.

Третата банка ипотекира колата на Джейк, единствения сааб в окръга. И то червен. Сега собственикът избърса росата от предното стъкло и отключи вратата. Макси все още лаеше и бе събудила цялата армия сойки, които живееха на кленовото дърво у мисис Пикъл. Те запяха и му пожелаха на добър час, а той им се усмихна и подсвирна в отговор. Излезе на Адамс Стрийт. Тръгна на изток и след две пресечки зави на юг по Джеферсън, която след други две преки свършваше на Вашингтон Стрийт. Джейк често се бе чудил защо всеки градец в Юга има своите улици Адамс, Джеферсън или Вашингтон, ала не и Линкълн или Грант. Вашингтон Стрийт се простираше на изток и на запад от северната страна на градския площад.

Тъй като Клантън бе административен център на окръга, той си имаше площад и както си му е редът — съдилище в центъра на този площад. Генерал Клантън грижливо бе замислил плана на града — площадът бе дълъг и широк, а моравата пред съда бе изцяло засенчена от масивни дъбове, засадени в прави редици, на равни разстояния един от друг. Съдебната палата на окръг Форд бе навлязла във второто си столетие; тя бе издигната, след като янките опожариха първата сграда. Новата предизвикателно гледаше на юг и сякаш казваше на ония от Севера, ако обичат, да я целунат отзад, сега и вовеки. Палатата беше стара и достолепна, с бели колони по цялата фасада и черни капаци по десетките прозорци. Оригиналната зидария от червени тухли отдавна бе боядисана в бяло и на всеки четири години младите скаути добавяха дебел лъскав слой отгоре, изпълнявайки традиционното си лятно задължение. Няколко тиража облигации през годините дадоха възможност за нововъведения и обновления. Моравата наоколо бе чиста и грижливо подстригана. Бригада затворници се грижеше за коафюрата й два пъти седмично.