Джон Гришам - Време да убиваш

Към един всички се разпръснаха, оставяйки Карл сам на дивана. В два Ози донесе кафе и понички и му разказа всичко, което знаеше за Коб и Уилард.

Кантората на Джейк представляваше двуетажна постройка в редицата от подобни къщи, които гледаха към сградата на съда в северната част на площада, точно до Кафето. Бе построена от семейство Уилбанкс през деветдесетте години на миналия век, когато те буквално владееха окръга Форд. В тази сграда винаги бе имало член на семейството, който да практикува право — от деня на построяването й до седемдесет и девета година, когато лишиха последния от адвокатските права. В съседната сграда на изток се помещаваше един застрахователен агент, когото Джейк бе дал под съд за скалъпен иск срещу Тим Нънли, техник в клона на „Шевролет“. От западната страна бе банката, ипотекирала колата му. Всички сгради на площада, без банките, бяха двуетажни и тухлени. Съседната също бе строена от семейство Уилбанкс и бе само на два етажа, другата, на югоизточния ъгъл на площада, имаше три, а най-новата, на югозападния ъгъл — четири етажа.

Джейк работеше сам и така бе от седемдесет и девета, когато лишиха партньора му от адвокатски права. Харесваше му да работи по този начин, пък и в града нямаше друг достатъчно компетентен адвокат, който да му стане съдружник. Неколцината ги биваше, но повечето от тях работеха за юридическата фирма „Съливан“ в четириетажната банка. Джейк мразеше фирмата. Всеки адвокат я мразеше освен тези, които работеха в нея. Там бяха осем души, осем от най-надутите и арогантни мижитурки, които Джейк някога бе срещал. Двама бяха завършили в Харвард. Те работеха с едрите фермери, с банките, застрахователните компании, железниците — с всички, в които бяха парите. Останалите четиринайсет адвокати в окръга обираха трохите и защитаваха хората — живите, дишащите душици, повечето от които бяха все без пари. Тия четиринайсет бяха „адвокатите на улицата“, труженици от задния двор, които помагаха на изпадналите в беда. Джейк се гордееше, че е адвокат на улицата.

Кантората му бе огромна. Използваше едва пет от десетте стаи в сградата. Долу имаше приемна, просторна зала за срещи, кухня, малък килер и помещение за ненужни вещи. Горе беше големият му кабинет и друг, по-малък, който наричаше „бункера“. Там нямаше прозорци, телефони, нищо, което да разсейва. Три стаи горе и две долу не се използваха за нищо. Преди години ги населяваха служителите на могъщата фирма „Уилбанкс“. Кабинетът на Джейк на втория етаж — истински кабинет — бе огромен, с масивен дървен таван и под от широки дъски, с огромна камина и три писалища — работно, друго по-малко, заседателно, в единия ъгъл и трето с объл сгъваем капак в другия ъгъл под портрета на Уилям Фокнър. Старинните дъбови мебели бяха там почти от век, както и книгите и лавиците, които покриваха едната стена. Изгледът към площада и съда бе впечатляващ и въздействието му се засилваше, когато се отвореха френските прозорци и човек излезеше на балкончето над уличката, водеща към Вашинтгон Стрийт. Без съмнение Джейк имаше най-хубавата кантора в Клантън. Признаваха го дори най-върлите му врагове от „Съливан“.

За целия този разкош и простор Джейк плащаше четиристотин долара месечно на своя хазаин и бивш шеф Лусиен Уилбанкс, който бе лишен от адвокатски права през седемдесет и девета.

Семейство Уилбанкс бе управлявало окръга Форд десетилетия наред. Те бяха не само богати и горди хора, но и прочути с познанията си по земеделие, банково дело, политика и особено по право. Всички мъже от рода бяха адвокати, получили образованието си в най-елитни колежи. Създаваха банки, църкви, училища, неколцина бяха висши чиновници. Кантората „Уилбанкс и Уилбанкс“ бе най-мощната и влиятелна в Северен Мисисипи от много години насам.

След това се появи Лусиен. Единствен мъж от това поколение Уилбанкс. Имаше сестра и няколко племенници, но от тях се очакваше единствено да се омъжат подходящо. Като дете на него възлагаха огромни надежди, но в трети клас вече бе ясно, че този Уилбанкс щеше да бъде по-различен. Наследи адвокатската кантора през 1965 г., когато баща му и чичо му загинаха при самолетна катастрофа. Въпреки че бе минал четирийсет, едва няколко месеца преди тяхната смърт той успя да завърши право задочно. Изкара някак и изпита, с който придоби право да практикува. Пое кантората и клиентите започнаха да се топят. Едрите риби — застрахователните компании, банките и богатите фермери — всички напуснаха и се ориентираха към новооснованата фирма на Съливан. Съливан бе младши партньор при Уилбанкс, преди Лусиен да го уволни и изгони и преди той да напусне заедно с другите младши съдружници и с повечето клиенти. Един след друг Лусиен уволни и всички останали — помощници, секретари, чиновници, — всички освен Етъл Туиди, любимата секретарка на покойния му баща.