Джон Гришам - Време да убиваш

— Коя?

— Момичето на Хейли.

— Зле — отвърна Пратър. — В болницата е.

— Как се е случило?

— Не знаем подробности. Не е в състояние да говори много. Майка й я изпратила до магазина. Живеят на Крафт Роуд зад бакалницата на Бейтс.

— Знам ги къде живеят.

— Натикали я някак в пикапа на Коб, замъкнали я в гората и я изнасилили.

— И двамата?

— По няколко пъти. Пребили са я най-жестоко. Толкова е зле, че някои от роднините й не могат да я познаят.

Джейк тръсна глава.

— Но това е чудовищно!

— Прав си. Най-потресаващото нещо, за което съм чувал. Опитали се да я убият. Оставили я да умре.

— Кой я е намерил?

— Няколко чернокожи, ловели риба край Фоги Крийк. Видели я да се гърчи посред пътя. Ръцете й били вързани отзад. Едва прошепнала няколко думи — казала им кой е баща й и те я откарали вкъщи.

— Как разбрахте, че е Били Рей Коб?

— Казала на майка си, че бил жълт пикап със знаме на Конфедерацията на задното стъкло. Това беше достатъчно за Ози. Сетил се още преди да я откарат в болницата.

Пратър внимаваше да не се разприказва. Харесваше Джейк, но той бе адвокат и се занимаваше с много криминални дела.

— Кой е Пийт Уилард?

— Приятел на Коб.

— Къде ги открихте?

— При Хюи.

— Не е трудно да се досети човек. — Джейк отпи от кафето и се замисли за Хана.

— Изроди, изроди, изроди — мърмореше Луни.

— Как е Карл Лий?

Пратър избърса сиропа от мустаците си.

— Не го познавам лично, но не съм чувал лоша дума за него. Всички са още в болницата. Струва ми се, че Ози прекара там цялата нощ. Близък е с тях, да де, той е близък с всички от техните. Хейстингс пък се пада роднина на момичето.

— Кога ще започне предварителното следствие?

— Булард го насрочи за един часа днес. Нали така беше, Луни?

Луни кимна.

— Споменава ли се нещо за гаранция?

— Още не. Булард ще изчака предварителното следствие. Ако тя умре, чака ги обвинение в предумишлено убийство, нали?

Джейк кимна.

— Не могат да бъдат пуснати под гаранция при углавно престъпление, нали, Джейк? — попита Луни.

— По принцип може, макар да не съм чувал за такова нещо. Знам, че Булард няма да определи гаранция при убийство, а и да го направи, те не могат да я осигурят.

— Ако тя не умре, колко ще им дадат? — попита Незбит, третият помощник-шериф.

И други се заслушаха в обясненията на Джейк.

— За изнасилване могат да получат доживотен затвор. Предполагам, че ще бъдат обвинени и за отвличане и тежка телесна повреда.

— Вече са обвинени.

— Тогава могат да получат по двайсет години за отвличането и двайсет години за тежка телесна повреда.

— Но колко действително ще излежат? — попита Луни.

Джейк се замисли за миг.

— Възможно е да бъдат пуснати условно под гаранция след тринайсет години. Седем за изнасилване, три за отвличане и три за тежка телесна повреда. При условие, че ги намерят за виновни по всички обвинения и им бъде дадена максимална присъда.

— А Коб? Той вече е съден.

— Да, но не се смята за рецидивист, ако няма две предишни присъди.

— Тринайсет години — повтори Луни, клатейки глава.

Джейк се загледа през прозореца. Площадът оживяваше, пикапи, натоварени с плодове и зеленчуци, спираха по уличката, която ограждаше моравата пред съдилището, а възрастни фермери с избелели работни дрехи акуратно подреждаха малки кошове с домати, краставици и тикви по задните и предните капаци на колите. Дини от Флорида се издигаха на купчини до прашните изтъркани гуми на колите и фермерите се запътваха към паметника на загиналите във Виетнам, сядаха на пейките, дъвчеха тютюн и дялкаха разни фигурки с ножове, докато разменяха последните клюки. Сигурно си говорят за изнасилването, помисли си Джейк. Съмна се и бе време за работа. Полицаите приключиха със закуската, Джейк им пожела приятен ден и си тръгна. Прегърна Дел, плати и за миг си помисли да прескочи до вкъщи, за да провери как е Хана.

В седем без три минути той отключи кантората и запали лампата.

Карл Лий не можеше да заспи на дивана в чакалнята. Състоянието на Тоня бе тежко, но сравнително стабилно. Видяха я в полунощ, след като лекарят ги бе предупредил, че изглежда зле. Така беше. Гуен целуна малкото бинтовано личице, а Карл застана в долния край на леглото и притихна, смазан, неспособен за нищо, освен да се взира с празен поглед в дребното телце, заобиколено от апарати, маркучи и медицински сестри. После дадоха успокоително на Гуен и я заведоха в къщата на майка й в Клантън. Момчетата си отидоха у дома с брата на Гуен.