Джон Гришам - Време да убиваш

Ози не бе очарован, че долните заведения в неговия окръг процъфтяват, но бе твърдо убеден, че онези от избирателите му, които зачитат законите, ще живеят много по-безопасно, ако „ония места“ са отворени.

В десет и половина дежурният се обади по радиото, че осведомителят е на телефона и иска да се види с шерифа. Ози обясни къде се намира и след минута видяха как Бъмпъс излиза и се клатушка към пикапа си. Изсвистяха гуми, разхвърча се чакъл и той се понесе към черквата.

— Пиян е — каза Хейстингс.

Хлапакът нахлу на паркинга при църквата и с вой и свистене закова на няколко стъпки от патрулната кола.

— Как е, шерифе? — изрева отвътре той.

Ози се приближи.

— Защо се забави толкова?

— Ти ми каза, че няма за къде да бързам.

— Все пак го намери преди два часа.

— Така си е, шерифе, но да си се пробвал някога да профукаш двайсет долара за бира по петдесет цента кутията?

— Да не си пиян?

— Кой, аз? Ами, само се позабавлявах малко. Да ти се намира друг двайсетак?

— Какво разбра?

— За кое?

— За Коб.

— Той си е там, вътре.

— Знам, че е вътре. Друго?

Бъмпъс спря да се хили и изви глава към кръчмата.

— Той си прави майтап с това, шерифе. Голям майтап. Разправя, че най-после е намерил девствена негърка. Някой го попита на колко години е и той рече осем или девет. Всички изпокапаха от смях.

Хейстингс затвори очи и наведе глава. Ози стисна зъби и отвърна поглед.

— Какво друго каза?

— Много е фиркан. Утре нищо няма да помни. Разправя, че малката била бонбон.

— Кой е бил с него?

— Пийт Уилард.

— Той вътре ли е?

— Ъхъ, и двамата си правят голям майтап с това.

— Къде са точно?

— Отляво, до ротативките.

Ози се усмихна.

— Добре, Бъмпъс. Добре се представи. Хайде, изчезвай.

Хейстингс съобщи на дежурния двете имена. Той ги предаде на помощник-шерифа Луни, който бе паркирал на улицата пред дома на окръжния съдия Пърси Булард. Луни натисна звънеца и подаде на съдията две клетвени декларации и две заповеди за арестуване. Булард надраска нещо върху заповедите и ги върна на Луни, който благодари на почитаемия съдия и си тръгна. Двайсет минути след това Луни връчи заповедите на Ози зад черквата.

Точно в единайсет музикантите замлъкнаха насред мелодията, заровете изчезнаха, танцуващите замръзнаха, билярдните топки спряха да се търкалят и някой запали лампите. Всички очи проследиха как едрият шериф и хората му тежко прекосиха дансинга и се насочиха към ротативките. Коб, Уилард и двама други седяха в едно сепаре, а масата бе отрупана с празни бирени кутии. Ози спря до масата и се ухили на Коб.

— Съжалявам, сър, но не приемаме черни — изтърси Коб и четиримата се запревиваха от смях. Ози продължи да се хили.

Когато поутихна, Ози се обади:

— Момчета, май добре се забавлявате, а? Нали така, Били Рей?

— Ами забавляваме се.

— Личи си. Не обичам да развалям такова настроение, но вие с мистър Уилард ще трябва да дойдете с мен.

— Къде? — попита Уилард.

— Да се поразходим с кола.

— Не мърдам оттука — заинати се Коб. При тези думи другите двама набързо се измъкнаха от сепарето и се смесиха с останалите посетители.

— Арестувани сте и двамата — каза Ози.

— Имаш ли заповед? — попита Коб.

Хейстингс извади заповедите и Ози ги хвърли върху бирените кутии.

— Ето ги. Хайде, вдигайте се.

Уилард отчаяно погледна Коб, който отпи от бирата и каза:

— Няма да вляза в пандиза.

Луни подаде на Ози най-дългата и черна палка, която някога се е мяркала в окръг Форд. Уилард се паникьоса. Ози я вдигна и я стовари по средата на масата — плисна бира, кутии и пяна се разхвърчаха на всички страни. Уилард скочи прав, притисна китките си една в друга и ги поднесе на Луни, който бе готов с белезниците. Издърпа го навън и го натикаха в колата.

Ози шляпна лявата си длан с палката и пак се ухили на Коб.

— Имаш право да не говориш. Всичко, което кажеш, ще бъде използвано срещу теб в съда. Имаш право на адвокат. Ако не можеш да си го позволиш, властите ще ти го осигурят. Въпроси?

— Ъхъ, колко е часът?

— Време е за пандиза, нерез.

— Да пукнеш дано, черна маймуно!

Ози го сграбчи за косата, надигна го от сепарето, наведе лицето му към пода. Заби коляно в гръбнака му, прокара палката под гърлото му и задърпа нагоре, докато коляното му потъваше все по-дълбоко в гърба. Коб врещя, докато ларинксът му не изпука под палката.

Белезниците щракнаха и Ози го повлече за косата през дансинга, през вратата и по чакъла, после го натика на задната седалка до Уилард.