Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Докараха го със самолет в парижкото имение на Тибинг. Той седна пред камерите в разкошната дневна и изложи заключенията си, като призна, че отначало се съмнявал в алтернативната история за Светия Граал, но след това дългогодишните му проучвания го убедили във верността й. Накрая описа някои свои резултати — връзки между символи, които потвърждаваха привидно спорните твърдения.

Когато излъчиха филма във Великобритания, въпреки реномето на учените и добре документираните доказателства, предположението толкова силно противоречеше на популярните християнски представи, че мигновено предизвика бурна враждебност. Така и не го показаха в Щатите, но отгласите отекнаха отвъд Атлантика. Малко по-късно Лангдън получи картичка от един стар приятел — католическия епископ на Масачузетс. Тя просто гласеше: „Et tu, Robert?“ 68 68 И ти ли, Робърт? (лат.). — Б. пр.

— Сигурен ли си, че можем да се доверим на този човек, Робърт? — повтори Софи.

— Категорично. Ние сме колеги, той няма нужда от пари и случайно знам, че мрази френските власти. Френското правителство му взима абсурдно големи данъци, защото е купил паметник на културата. Той няма да се натиска да помогне на Фаш.

Младата жена отправи поглед към мрачния път.

— Ако отидем при него, какво ще му разкрием?

Лангдън се колебаеше.

— Повярвай ми, Лий Тибинг знае за Ордена на Сион и Светия Граал повече от всеки друг на света.

Софи го погледна.

— Повече от дядо ми ли?

— Исках да кажа, повече от всеки извън братството.

— Откъде знаеш, че Тибинг не е брат от Ордена?

— Той цял живот се опитва да разгласи истината за Светия Граал. Братята от Ордена са се заклели да крият истинския му характер.

— Звучи ми като сблъсък на интереси.

Лангдън разбираше съмненията й. Сониер бе дал криптекса направо на Софи и макар че тя не знаеше какво има вътре нито какво да прави с него, явно се колебаеше да се обърне към непознат човек. Като се имаше предвид потенциално съдържащата се в него информация, криптографката имаше основание за това.

— Не е необходимо веднага да казваме на Тибинг за ключовия камък. Може изобщо да не му кажем. Просто ще се скрием в дома му и ще имаме време да помислим. И когато поговорим с него за Светия Граал, може би ще започнеш да добиваш представа защо дядо ти ти е оставил криптекса.

— Защо ни го е оставил — напомни му Софи. Лангдън изпита скромна гордост и отново се зачуди защо Сониер е замесил и него.

— Горе-долу знаеш ли къде живее господин Тибинг? — попита тя.

— Имението му се казва Шато Вилет.

Младата жена го зяпна смаяно.

— Прочутото Шато Вилет ли?

— Същото.

— Какви приятели имаш само!

— Знаеш ли къде е имението?

— Минавала съм оттам. Намира се в района на замъците.

— Далече ли е?

— На двайсетина минути оттук.

Лангдън се намръщи.

— Толкова много?

— Да. Тъкмо ще имаш достатъчно време да ми разкажеш какво всъщност е Светият Граал.

Той се замисли.

— Ще ти разкажа у Тибинг. С него сме специалисти по различни части от легендата, така че от двама ни ще получиш пълна представа. — Професорът се усмихна. — Освен това за Тибинг Граалът е смисълът на живота и да чуеш историята от него е все едно да чуеш теорията на относителността от самия Айнщайн.

— Да се надяваме, че господин Тибинг няма нищо против окъснелите гости.

— За твое сведение, той е сър Тибинг. — Лангдън бе допуснал тази грешка само веднъж. — Тибинг е голям образ. Беше посветен в рицарство преди няколко години, след като състави генеалогията на Уиндзорския род.

Софи го погледна.

— Шегуваш се, нали? Да не искаш да кажеш, че отиваме на гости у рицар ?

Робърт се усмихна криво.

— Ние търсим Граала, Софи. На кого другиго да разчитаме, ако не на рицар?

Огромното имение Шато Вилет се простираше на площ от седемдесет и пет хектара и се намираше на двадесет и пет минути път североизточно от Париж в покрайнините на Версай. Проектиран от Франсоа Мансар през 1668 година, дворецът беше една от най-важните парижки исторически забележителности. Заедно с двете си правоъгълни езера и градините, проектирани от Льо Нотр, Шато Вилет по-скоро представляваше малък замък, отколкото имение. Парижани с обич го наричаха „Малкия Версай“.

Лангдън рязко спря камиона пред внушителния портал, преграждащ дългия километър и половина частен път. В далечината се издигаше домът на сър Лий Тибинг. Надписът на портала бе на английски.